Депутатите от Комисията по образованието и науката в парламента днес отново седнаха да мислят по шест законопроекта за промени в училищния закон. Депутати от различни партии внесоха проектите между май и септември. Всички те засягат две теми: преподаването на добродетели и религия в училище и справянето на системата с деца, които не говорят достатъчно добре български.

Комисията се захвана с темата на извънредно заседание на 16 септември. Тогава председателят й Димитър Здравков от „Прогресивна България“ обяви, че точките в дневния ред вече са 13, докато до 15 септември внесените законопроекти са били 11. На онова заседание депутатите решиха да гледат само проектите за религия и езикова интеграция и близо три часа говориха именно за преподаването на религия в училище. До гласуване на първо четене така и не се стигна, затова Здравков каза, че продължават на редовното заседание в сряда, 23 септември.

Според дневния ред на комисията, публикуван на сайта на парламента, днес отново са влезли всичките шест законопроекта, но в началото на заседанието стана ясно, че фокусът пада върху езиковата интеграция. На заседанието присъстваха заместник-министърът на образованието и науката д-р Таня Панчева и експерти от министерството. Присъстваха още председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов и председателят на Сдружението на директорите в средното образование Асен Александров.

Първият от шестте проекта е внесен на 7 май от Костадин Костадинов и депутати от „Възраждане“. С него в българските училища влиза нов учебен предмет — „Добродетели и религии“, който да стане част от общообразователната подготовка на децата. Вносителите пишат, че сега липсва цялостна и последователна рамка за изучаване на добродетели и религии — темите за вярата, ценностите и морала се засягат откъслечно в различни предмети, без нужната дълбочина. Това, смятат от „Възраждане“, пречи на учениците да разбират важни исторически, културни и обществени процеси, свързани с ролята на религията в развитието на България и Европа. Мотивите напомнят, че Конституцията признава източното православие за традиционно вероизповедание в страната. То има значение за българската идентичност. Затова изучаването му трябва да се разглежда като образователна нужда, а не като налагане на вяра. За да остане училището светско, законопроектът предвижда по предмета да има алтернативни учебни програми — една с елементи на вероизповедно обучение и друга без такива елементи.

Вторият проект е от 3 юни и е внесен от Красимир Вълчев и депутати от ГЕРБ-СДС. В него пишат, че езиковата интеграция вече е позната политика в редица държави. Тя означава децата да минат през интензивно обучение по езика на страната, преди да започнат да учат останалите предмети. По думите на вносителите децата трябва да владеят български дотолкова, че да разбират прочетеното и да общуват свободно. Това е основата за всяка друга компетентност и за успешното вписване в училищната система. Данните, на които се позовават депутатите от ГЕРБ-СДС, показват, че голяма част от българските ученици имат слаби резултати по всички предмети именно защото не владеят достатъчно добре езика. Въпреки усилията всички деца да бъдат обхванати в задължителна предучилищна подготовка, всяка година в първи клас постъпват хиляди деца, които не говорят добре български — а това, пишат вносителите, им пречи да учат пълноценно, кара ги бързо да изостават, да се демотивират и накрая да отпадат от училище, формално или не.

Третият законопроект е внесен на 22 юли от Елисавета Белобрадова и депутати от „Демократична България“. Той предлага сред целите на предучилищното и училищното образование да влязат медийната грамотност, критическото мислене и умението за работа със съвременни технологии и изкуствен интелект. Проектът предвижда и стратегическа рамка за цифровизация и използване на изкуствен интелект в образованието, която да служи като инструмент за постигане на ранен достъп до качествено обучение. Ранното детско развитие е записано в текста като основен национален приоритет. Сред конкретните предложения е и възможността в периода от 1 юни до 14 септември общинските съвети да определят такса за посещение на самостоятелните детски ясли и градини. Проектът предлага още нормативно да се уреди фигурата на образователния медиатор, а длъжността „директор“ на училище да стане мандатна — за срок от 4 години, като едно и също лице може да я заема най-много два последователни мандата.

Четвъртият проект е внесен на 23 юли от председателя на комисията Димитър Здравков и депутати от „Прогресивна България“. Той предвижда нова форма на езикова подкрепа — подготвителен езиков клас, през който децата да минават, преди да постъпят в първи клас. Както и в проекта на „Възраждане“, тук отново се предлага предметът „Добродетели и религии“ да стане част от задължителните учебни часове. Изучаването му ще върви по алтернативни учебни програми, утвърдени от министъра на образованието — една с елементи на конфесионално обучение, с акцент върху конкретна религия като православието или исляма, и друга без такива елементи, насочена към етика и гражданско образование. Кой от двата варианта ще избере детето, ще решават то или родителите му, съгласно действащата нормативна уредба. По предмета няма да се пишат оценки. Здравков и колегите му от „Прогресивна България“ искат новият предмет да влиза постепенно, като тръгне от първи клас чак от учебната 2028/2029 година.

Петият законопроект е внесен на 27 юли от Николай Денков и депутати от „Продължаваме промяната“. Той предлага друг общообразователен предмет — „Добродетели и ценности“, който систематично да работи за нравственото, гражданското и културното развитие на учениците. За разлика от проектите на „Възраждане“ и „Прогресивна България“, тук вносителите изрично подчертават, че предметът няма да има конфесионален характер и няма да цели религиозно възпитание или изграждане на принадлежност към определена вяра. Знанията за религиите в него ще се разглеждат единствено като част от историческото, културното и духовното наследство на човечеството. Според Денков и депутатите от ПП такъв подход отговаря на конституционните принципи за светски характер на държавата, свобода на съвестта и равнопоставеност на гражданите независимо от религиозните им убеждения.

Последният, шести проект е внесен на 14 септември от Красимир Вълчев и Тома Биков от ГЕРБ-СДС. С него искат да засилят възпитателната роля на училището и да разширят достъпа на учениците до програми по религии. Вносителите смятат, че възпитанието в добродетели е ключова част от изграждането на общочовешки и граждански ценности у децата и че отделен учебен час, насочен именно към ценностното формиране на личността, е най-силният инструмент за тази цел. И тук предлагат плуралистичен подход — алтернативни учебни програми по избор на родителите и на самия ученик, със или без елементи на конфесионално обучение. Общото между различните програми, пишат Вълчев и Биков, трябва да е насочеността им към духовността и общочовешките ценности. По думите им часът може да служи и за по-широки цели — гражданско възпитание, по-задълбочено изучаване на философия или изграждане на нагласи срещу зависимостите.

На извънредното заседание на 16 септември депутатите не гласуваха нито един от шестте законопроекта, а обсъждането им продължи и на днешното заседание на комисията, посветено конкретно на въпросите за езиковата интеграция, залегнали в текстовете.