Синдикатът „Образование“ към КТ „Подкрепа“ проведе национално проучване „Образование 2026: спектърът на реформата“, което показа, че гласът на българския учител трябва да бъде в центъра на бъдещите образователни политики, заяви председателят на синдиката д-р Юлиян Петров.

Той напомни, че Министерството на образованието и науката (МОН) стартира поредица от дебати, в които синдикатът активно представя позицията на учителите и конкретни стратегически предложения.

„Промените в образователната система са обречени на неуспех, ако се правят без хората, които всеки ден носят отговорността за българското училище – учителите“, подчерта Петров. Поради тази причина синдикатът дефинира най-важните проблеми и очакваните от учителската общност краткосрочни и дългосрочни решения. В анкетата приоритетите бяха подредени по значимост.

На първо място е поставена необходимостта от реална родителска отговорност, включително прилагането на финансови и административни санкции при грубо нарушение на училищните правила от страна на учениците. Вторият приоритет е намаляването на съдържанието, фактологията и обема на учебния материал. Трета по значимост е възможността за изключване на ученик при системни и множество нарушения.

Други ключови послания на учителската общност включват:

  • необходимост от работещи механизми и ефективна политика за защита на учителя от професионално прегаряне;
  • пълна забрана за използване на телефони в училище;
  • въвеждане на оценка по дисциплина;
  • спазване на училищните правила чрез реални инструменти;
  • промяна на политиката за специална подкрепа;
  • ясен регламент и морал при общуването на учителя с родители и институции;
  • активизиране на възпитателната роля на педагога.

Данните от проучването показват, че основните очаквания за реформа са свързани с родителската отговорност, дисциплината, защитата на учителя и намаляването на учебното съдържание. Ето и конкретните показатели за доверието в професията: 87,5 процента от участниците смятат, че доверието към учителя е много ниско, докато едва 4,7 процента го определят като отлично.

Над 90% смятат оценяването на педагога само по документи за една от най-големите грешки. Само 7,6% определят този подход като добър. Общо 95,3 процента от респондентите посочват, че учителят изпълнява несвойствени административни, социални, здравни и охранителни дейности, които нямат място в същността на професията.

Няколко екипа на МОН твърдят, че бумащината намалява. Но само 1,8% от учителите усещат реално намаляване на административната тежест, а над 95% не виждат никакво съществено облекчение. Най-силно изразено е единодушието — цели 98 процента — за предоставяне на повече правомощия на учителя по отношение на дисциплината и за по-голяма отговорност на родителите.

Учителската общност е категорична за финансирането. 97% не одобряват решението на правителството да намали средствата от БВП за образование от 4,5 на 4 процента за 2027 година. 63,6% заявяват, че не са готови да чакат до 2030 г. за 125% от средната брутна работна заплата. 25% проявяват толерантност към неизпълнението на този ангажимент към учителите.

Огромна част от учителите смятат, че промените в образованието идват неочаквано, без ясна стратегия и планиране — едва 4,3 на сто са на мнение, че системата изпълнява своята стратегическа мисия. Също така се среща масово неодобрение относно изключването на учители и директори от комисиите за избор на директори; само 2,9 процента приемат настоящото статукво.

В дебата за учебниците 63,1 процента не виждат бъдещето на образованието в ограничаването до един задължителен учебник или подкрепят още по-свободен модел. По въпроса за връщането на осми клас за завършване на основното образование, 61,4 процента подкрепят тази стъпка, а 24,3 процента са против. Подкрепа се има и за възнаграждението на учителя методик от институцията, като само 11,1 на сто са против.

По темата за предмета „Добродетели и религии“, 51,3 процента смятат, че той ще изпълни мисията си за утвърждаване на толерантност и човечност, докато 35,2 процента се съмняват в това. Законът за държавния бюджет забранява квалификации извън училището. 75,1% смятат, че тази забрана ще навреди на квалификационния процес и на задържането на младите учители. Само 19% смятат, че тя няма да окаже влияние.

Един от най-тревожните сигнали е, че 95,8 на сто смятат, че училището губи историческата си мисия и се превръща във „фабрика за социални услуги“, докато само 3,6 на сто са убедени, че съвременното училище е съхранило своята мисия.

Анкетата очертава ясни послания: учителят иска реални инструменти и правомощия за дисциплината и настоява за по-голяма отговорност от родителите. Педагозите категорично отхвърлят намаляването на средствата за образование, претоварването с несвойствени функции и липсата на ясна стратегия и последователност в промените.

Най-силният извод от проучването е, че педагогическите специалисти очакват реформа не с повече администрация и фиктивни политики, а с повече доверие, реални правомощия, работеща дисциплина, родителска отговорност и държавно приоритизиране на образованието. „Защото успешна образователна реформа не може да бъде направена вместо учителите, тя може да бъде направена само заедно с тях“, обобщава д-р Юлиян Петров.