От януари до юли 2026 г. в България са отчетени 26 758 случая на инсулт, или по един на всеки 11 минути. Данните на НЗОК представи проф. д-р Димитър Масларов, дмн, от Управителния съвет на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, на кръгла маса на фондацията.

Този материал продължава по-ранната ни публикация за онлайн калкулатора „АйСтроук-БГ“, който оценява петгодишния риск от исхемичен мозъчен инсулт. Фондацията го представи и на кръглата маса.

Форумът с тема „Изкуствен интелект и инсулт – от първите минути до новия живот“ беше по повод предстоящия Световен ден на инсулта, 29 октомври. В програмата влязоха цената на инсулта за пациента, обществото и здравната система, приложението на изкуствения интелект след превенцията и при самия инцидент, както и нови измерения на грижата.

Годишните случаи са спаднали от 51 986 през 2016 г. до 43 006 през 2025 г. Масларов е с „умерен оптимизъм“, защото в клиничната пътека влизат не само остри инсулти. Според него усилията дават положителен резултат, а пример е новата клинична пътека за транзиторна исхемична атака, която влиза през тази година.

Аркади Шарков от Управителния съвет на фондацията изнесе проучване, събрало данни от Евростат, НЗОК, НЦОЗА, НЗИС, НСИ и НОИ и допълнено със собствени изчисления. Мозъчносъдовите болести отнемат живота на всеки шести починал в България, а това е четири пъти над средното за ЕС. Седем от десет починали от инсулт са мъже.

Според Шарков инсултът засяга и хора в трудоспособна възраст: всеки четвърти хоспитализиран с остър инсулт е между 18 и 64 години. Диагнозите в решенията на ТЕЛК са най-често последици от инсулт.

Мозъчносъдовите болести струват на здравната каса, домакинствата и икономиката общо 472 млн. евро годишно. Касата поема 15%, домакинствата 32%, а икономиката 52%. От парите за лекарства след инсулт 78% плаща самият пациент, най-високият дял сред масовите заболявания.

Доц. д-р Николай Велинов, дм, началник на отделение „Неврохирургия за възрастни“ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, обясни ролята на изкуствения интелект при инцидент. Според него организацията на лечението на исхемичен инсулт е най-трудното, защото до залата за лечение има дълъг диагностичен процес. Средно до лечението минават 311 минути.

Пациентите не стигат навреме до операционната заради дългия трансфер от насочващия към интервенционалния център, бавното последователно идентифициране и триаж и забавеното време „врата-пункция“. В заведенията със софтуер с изкуствен интелект времето е с 23% по-кратко, престоят е съкратен, а достъпът до грижи е разширен.

Масларов добави, че инсултът не започва в болницата. Според него мерилото не е колко процедури са направени, а колко пациенти имат навреме достъп и какъв е изходът. Има и разлики между регионите според местоживеенето. Целта е по-малко инвалидизация, запазено когнитивно здраве, активно дълголетие и по-малка тежест за семействата и системата.

Единната стратегия на Масларов е на три нива. Преди инсулта са ранната профилактика, образованието и контролът на риска. По време на инсулта са 112 и триажът, дистанционната помощ с изкуствен интелект и специалните екипи. След него са рехабилитацията, проследяването у дома и дългосрочната превенция. Решението, което се предлага, е дигитална мрежа с общи протоколи, транспорт и специализирани екипи в шест стъпки: първична профилактика, разпознаване, диагностика, лечение, възстановяване и мониторинг.

По националната програма за исхемичен мозъчен инсулт предстои да бъдат изградени шест специализирани високотехнологични центъра с модерна апаратура, три в София и по един в Плевен, Пловдив и Варна. Във 17 областни болници ще има специализирана апаратура и единна дигитална платформа.

Като пример беше посочен Берлин, където три линейки, всяка на стойност 1 млн., са с мини-скенер. С изкуствен интелект те поставят диагноза в самата линейка и позволяват да започне лечението.