Нивата на видимост, значимост и разпознаваемост на проблемите с психичното здраве в България се връщат нагоре, показва национално проучване на социологическа агенция „Мяра“. Според него 65,3% от хората виждат най-доброто решение в обръщането към специалист.

Проучването е трета поредна вълна и е по поръчка на фондация „КОЖА – платформа за психично здраве“. Данните от 2026 г. са сравнени с тези от 2020 и 2023 г. В навечерието на Деня на психичното здраве, от 3 до 11 септември, агенцията е питала 801 души „лице в лице“.

Близки и приятели са най-доброто решение за 18,2%, а според 5,8% човек трябва сам да се справи. Посещението при психолог е понякога необходимо за над 90%, а 8,5% го смятат за каприз. Колко души намират посещението при психиатър за срамно, се променя във всяка от трите вълни. Нагласите към професионалната помощ в общи линии се запазват през целия период.

37,7% от анкетираните познават хора с психично разстройство, 41,7% не познават такива, а 16% не са сигурни. С „да“ на същия въпрос са отговорили около 40% през 2020 г. и 32% през 2023 г. Най-често такъв човек познават хората между 36 и 60 години, около 43-44%, а най-младите и най-възрастните го познават по-рядко.

Човек, който признае, че има психично разстройство, може да разчита на помощ от околните според 53,7%, а 46,3% очакват да го отбягват. През 2023 г. отбягване са очаквали 58%, а през 2020 г. 45%. Когато колега каже, че приема антидепресанти, 54,2% очакват колегите му да помогнат, а 45,8% го приемат за личен проблем, който не бива да се споделя. През 2023 г. съотношението е било обратно, а през 2020 г. очакващите подкрепа са били повече, отколкото през 2026 г.

Според агенцията най-лесно се разпознават шизофренията, склонността към самонараняване и депресията. Следват посттравматичните стресови разстройства, хранителните разстройства и обсесивно-компулсивното разстройство. Над половината анкетирани не броят стреса и тревожността за психични проблеми, а 40% броят тревожността за такъв. Според „Мяра“ влюбването, носталгията, тъгата и яда обикновено не се определят като психични заболявания.

Малко над една трета от анкетираните смятат, че на хората със зависимости не им достига воля да се откажат, а две трети ги виждат като хора със заболяване. Че зависимостта може да бъде преодоляна, мислят 42% за наркотиците, 51% за хазарта, 63% за алкохола, 74% за цигарите и тютюна и 76% за храната. Според „Мяра“ колкото по-често зависимостите се възприемат като заболяване, толкова повече хора вярват, че могат да бъдат преодолени.

От „Мяра“ уточняват, че въпросът за помощта от околните показва какво хората очакват от другите, а не непременно собствената им готовност да подкрепят. Резултатите за търсенето на специалист описват заявени нагласи и не показват колко души реално са потърсили помощ, нито колко достъпна е тя.

Три вълни още не стигат за категорични дългосрочни тенденции, затова според агенцията са нужни следващи измервания.