Средният облагаем доход на завършилите висше образование в България е 1625 евро, а миналата година беше 1417 евро, показва изданието на Рейтинговата система на висшите училища (РСВУ) за 2026 г. Данните представиха министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев и Георги Стойчев, представител на Института „Отворено общество - София“. Институтът е в консорциума, който изготвя системата.

Този материал продължава по-ранната ни публикация за предстоящото представяне на Рейтинговата система на висшите училища, в която съобщихме, че МОН ще оповести данните на 8 октомври от 10:00 ч.

През 2016 г. средният облагаем доход на младите висшисти е бил 543 евро, или днешната сума е близо три пъти по-голяма. Реализацията се мери при завършилите през последните пет години. Кандидат-студентите използват системата, за да изберат къде да учат, а в нея се следят доходите, осигуреността, безработицата и работата по специалността.

Според данните 61% от българските висшисти, завършили в страната, работят на позиция, която изисква висше образование, или упражняват професия по призвание. Делът е същият като миналата година, а през 2014 г. е бил 46%. Безработицата е малко над 2%, при магистрите след средно образование е около 1%. Без осигуровки в страната са 13% от завършилите, най-малкият дял досега, а през 2014 г. са били над 25%.

Според РСВУ по-високата степен на образование е свързана с по-добра реализация. На позиции за висшисти или по призвание работят 86% от магистрите след средно образование, 69% от магистрите след вече придобито висше и 51% от бакалаврите. Сред докторантите 93% работят на позиция, която отговаря на квалификацията им, а доходите им са близо два пъти по-високи от тези на завършилите само бакалавърска степен. Магистрите имат по-високи доходи, по-голям дял осигурени и по-ниска безработица от бакалаврите.

Различията между направленията остават големи. Безработицата е под 1% във „Военно дело“, „Медицина“, „Фармация“, „Математика“ и „Дентална медицина“. Най-висока е в „Туризъм“ (3,58%), „Социални дейности“ (3,34%), „Психология“ (3,2%), „Педагогика“ (3,11%) и „Педагогика на обучението по“ (2,84%).

Над 90% от завършилите работят по специалността си във „Военно дело“, „Медицина“, „Дентална медицина“, „Теория и управление на образованието“ и „Фармация“. Най-ниският дял е в „Туризъм“, 25%. В „Теория и управление на образованието“, „Фармация“ и „Военно дело“ над 94% от завършилите са осигурени в България. Най-малко осигурени у нас са завършилите „Транспорт, корабоплаване и авиация“ и „Изобразително изкуство“ (под 76%).

Най-висок е средният облагаем доход във „Военно дело“ (3747 евро), следван от „Информатика и компютърни науки“ (2553 евро). Над 2000 евро са доходите и в „Национална сигурност“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Енергетика“, „Математика“ и „Обществено здраве“.

Според РСВУ различията са големи и между самите училища, дори в рамките на едно направление. Магистрите от „Администрация и управление“ в Американския университет получават най-много, 5591 евро. Следват „Военно дело“ във Военната академия „Георги Стойков Раковски“ (4913 евро), „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (4368 евро) и същото направление в Нов български университет (4194 евро).

Най-високи доходи при бакалаврите имат завършилите „Национална сигурност“ в Академията на Министерството на вътрешните работи (3766 евро) и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет (3563 евро). На следващите места са „Военно дело“ във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ (3373 евро) и в Националния военен университет „Васил Левски“ (3343 евро).

Средният успех от дипломата за средно образование на новоприетите първокурсници е 5,16 за страната, при 5,14 миналата година, и е най-високият от 2013 г., откогато се следят тези данни. Най-висок е успехът в „Медицина“ (5,72), „Фармация“ (5,70), „Дентална медицина“ (5,68) и „Математика“ (5,65). Най-нисък е в „Материали и материалознание“ (4,36), „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ (4,71) и „Животновъдство“ (4,71).

Най-много студенти през 2026 г. има в „Икономика“ (28 997), „Педагогика“ (15 824), „Медицина“ (13 643) и „Администрация и управление“ (12 811). Най-малко, 78, са в „Теория на изкуствата“. Софийският университет има 20 205 действащи студенти, Университетът за национално и световно стопанство 18 486, а Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ 17 005. В осемте най-големи университета учи половината от студентите, другата половина е в останалите 43 акредитирани висши училища. Тринайсет училища имат под 1000 студенти, а в три от тях са под 100.

Частните висши училища обучават близо 12% от студентите в страната. Делът им е най-голям в „Театрално и филмово изкуство“ (67%), „Изобразително изкуство“ (43%), „Администрация и управление“ (40%), „Психология“ (38%) и „Национална сигурност“ (32%).

Расте и броят на чуждестранните студенти. През 2016 г. те са били 4,7% от действащите студенти, а сега са близо 9%, или почти двойно повече. Най-голям е делът им в „Медицина“ (58%), „Дентална медицина“ (49%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). Над 10% са още в четири направления: „Фармация“ (15%), „Туризъм“ (13%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%) и „Музикално и танцово изкуство“ (10%).

Съвместните програми с чуждестранни институции са общо 114, като 44 от тях са активни, тоест имат поне един действащ студент. Активни програми има в 21 професионални направления. В тях са учили 3,3% от всички действащи студенти.

От 2025 г. системата включва и индикатори за посещаемостта на лекции и упражнения. Според социологическо проучване 69% от студентите са съгласни или по-скоро съгласни, че повечето колеги редовно ходят на упражнения. За лекциите този дял е 50%. Присъствието на упражнения смятат за задължително 75% от студентите, а на лекции 48%.

Всеки трети студент в българските висши училища е от първо поколение, тоест нито един от родителите му няма висше образование.