Българските клиенти на платежната компания „АйБанФърст“ плащат в щатски долари по-често от средното за европейските ѝ клиенти, показва анализът ѝ „Барометър за скоростта на международните плащания за 2026 г.“. Най-често парите отиват към Китай и пристигат там много по-бавно, отколкото в САЩ.

Анализът обхваща над 252 000 плащания през SWIFT, наредени през 2025 г. от клиенти на компанията в Европа. При българските фирми 67% от международните плащания са в долари, а средно за европейските клиенти делът е 56%. Основните валути при българите са доларът, еврото, левът и китайският юан.

Плащанията в евро на българските клиенти са нараснали от 14% на 22%, а тези в левове са намалели от 12% на 4%. От компанията тълкуват промяната като подготовка за еврото, започнала преди България официално да го приеме през януари 2026 г.

С 29% от всички международни плащания на българските клиенти през 2025 г. най-голям е коридорът от долари към Китай. Доларите към Хонконг са 8%, еврото към Турция 5%, доларите към Турция, еврото към Сърбия и еврото към Индия по 3%, а доларите към САЩ 2%.

Вторият по големина коридор води към Хонконг, макар че по официалната статистика за търговията със стоки той не е сред най-големите търговски партньори на България. Според компанията финансовите коридори не винаги съвпадат с физическите търговски потоци. Като финансов, търговски и платежен център в Азия Хонконг може да е част от маршрута на плащанията и когато търговията е насочена към други пазари в региона.

Коридорите следват основните направления на външната търговия на страната. Според окончателните данни на НСИ вносът на стоки от трети страни през 2025 г. е нараснал с 8,1% спрямо 2024 г., а най-голям стойностен обем имат Турция, Китай, Сърбия и САЩ.

Плащанията на българските клиенти в дирхами (ОАЕ) са 1% през 2025 г. срещу 0,03% година по-рано. Българският износ към ОАЕ за същия период се е увеличил с 31,4%, до 200 млн. евро. От „АйБанФърст“ свързват това с нарасналата през 2025 г. роля на ОАЕ като търговски и финансов център между Европа, Азия и Близкия изток.

Под 2 часа стигат 9% от доларовите плащания от България към Китай, при 12% средно за Европа, а към САЩ делът е 65%. Българските плащания минават през средно 1,5 банки посредници, а европейските през 1,8. Разликата в скоростта между двата коридора е голяма, макар че средният брой банки посредници към Китай и към САЩ е много близък.

От компанията обясняват, че основното забавяне е в последния етап, а не в броя на посредниците. По данни на SWIFT 80% от времето за обработка на плащането отива за изчакване банката получател да завери средствата, а по-ефективното изпращане не гарантира по-бързо получаване. Според „АйБанФърст“ по-бавните плащания към Китай се дължат на часовите зони, времето за обработка в местните банки, банковата инфраструктура и регулаторните изисквания.

Плащане в долари от Европа към Китай минава през американски банки кореспонденти през същия работен ден и стига до банката на получателя преди началото на местния работен ден в Китай. Най-вероятно е плащането да бъде обработено в същия ден, ако е наредено преди 11:00 ч. (10:00 ч. централноевропейско време) от понеделник до сряда. Най-подходящо е времето между 9:00 и 10:00 ч. (8:00 и 9:00 ч. централноевропейско време).

В Европа 73% от завършените плащания са уредени за под 24 часа, а през 2024 г. делът им е бил 72%. В света около половината от плащанията през SWIFT са в долари. От „АйБанФърст“ обясняват зависимостта от долара с мрежата от междубанкови връзки в долари, изграждана с десетилетия около финансовите центрове в САЩ и Европа, и посочват, че тя няма реален конкурент, включително еврото.