Командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Николай Русев определи като най-спешна задача довършването на симулатора на F-16, който трябва да започне редовна работа. Той го каза в писмено интервю за БТА по повод Празника на авиацията и българските ВВС, 16 октомври.

ВВС охраняват въздушното пространство и изпълняват ангажиментите към колективната отбрана на НАТО без прекъсване. „Да пазиш България не е просто професия, а съдба, която изисква смелост и пълно себеотдаване от целия ни сплотен колектив“, каза Русев в поздрава си към военнослужещите, цивилните служители и ветераните.

Плащанията по договорите с френското Министерство на отбраната и с компанията „Thales“ за трикоординатни радарни системи и поддръжката им започват до края на октомври. Парите са от Дълговия инструмент на ЕС SAFE. Русев определя проекта като основен успех. Предстои да се проектират и построят позиции за радарите и за зенитно-ракетните комплекси, което според него ще е адекватен отговор на асиметричните заплахи.

Финален етап са достигнали и договорите за нови оръжейни системи на Зенитно-ракетните и на Радиотехническите войски.

Български летци се обучават за F-16 в САЩ от 2020 г. и обучението продължава. Следващата година основния курс там ще завършат още няколко, включително с подготовка за водачи на групи. Първите български инструктори на F-16 ще започнат обучение, щом се натрупа практически опит, и после ще водят подготовката в страната.

Усвояването започва с преминаването на летателния и инженерно-техническия състав към самолетите F-16 Block 70, доставени в края на миналата година. Командването на ВВС подбира летците по строги и обективни критерии, за да управляват новите изтребители най-способните кадри, а процесът отнема няколко години.

Цената на подготовката на летците се е повишила, а графиците са се прекъсвали по причини, които не зависят от ВВС. Това е удължило усвояването. Във въпроса към командира се споменава забавяне на вторите осем самолета F-16, но той не отговаря по темата.

Не са готови още два обекта от инфраструктурата за новите самолети: лабораторията за контролно-измервателна апаратура и сградата за обслужване на парашути. Според Русев подготовката и обновяването са подчинени на бързото постигане на пълни оперативни способности на новите бойни системи. Най-близката цел е плановото усвояване на платформата и изграждането на летищна инфраструктура. На следващ етап всички съвременни платформи трябва да се обединят в единна система с нужната бойна готовност за национални и съюзнически ангажименти.

Летателната дейност зависи от броя на изправната техника и от осигуреността със средства. Според Русев прехода затрудняват най-вече забавените доставки на резервни части и материали за наличната техника, недостигът на консумативи и софтуер и текущите дефицити при комплектуването с личен състав.

МиГ-29 остават основният самолет за охрана на въздушното пространство и осигуряват времето за усвояване на F-16. Българските машини са произведени през 1988–1990 г., а техническият им ресурс е 4000 летателни часа или 40 години и изтича поетапно. Целта е той да се използва максимално, но безопасно.

За МиГ-29 са задействани срещи и запитвания към Полша, Унгария и Чехия за доставки и ремонти. Обявена е процедура за рамково споразумение за капитален ремонт на до 10 двигателя РД-33, а договорите за резервни части и консумативи се изпълняват.

Една ескадрила изтребители е крайно недостатъчна за ВВС, смята командирът. Системната модернизация според него е дълбока и изисква голям финансов ресурс, нови подходи и всеотдайност.

Дроновете от различни класове не могат да се спрат само с изтребители, обясни Русев. Нужна е съвременна многослойна система от способности между родовете войски.

При сержантите и войниците некомплектът е малък заради засилен интерес, като редовно се провеждат конкурси за прием от граждански училища и обучения в професионални колежи. При офицерите дефицитът е по-голям, но тенденцията е положителна, защото повече млади хора са приети във висшите военни училища.