Разговорът на родителите с децата за наркотиците е защитен фактор, каза доц. д-р Сезгин Бекир, клиничен психолог, на обучение на училищни специалисти в Хасково. Организатор е Превантивно-информационният център по наркотични вещества (ПИЦ) в града.

„Ако в семейна среда се говори за проблема с психоактивните вещества, ако се говори за наркотиците, това означава, че семейството създава защитни фактори“, обясни Бекир.

Темата на обучението е „Рисково поведение в юношеска възраст: нови тенденции и подходи за превенция“. Целта е специалистите в училищата да надградят знанията и уменията си как да реагират в рискови ситуации и как да работят с проблеми, свързани с наркотици и рисково поведение сред подрастващите. Лекторът има дългогодишен преподавателски и практически опит в превенцията на употребата и злоупотребата с психоактивни вещества.

Бекир посочи данни от изследване на рисковото поведение и психичното благополучие на учениците. То е проведено през 2022 г. и публикувано през 2024 г. По тях 15-годишните в България са първи сред връстниците си в ЕС по употреба на марихуана и първи по употреба на райски газ поне веднъж месечно. По алкохол страната е на четвърто място в ЕС.

Според психолога разговорът с децата за рисковете от наркотиците е задължение на всеки родител. Откритият разговор помага на децата да се чувстват разбрани, информирани и защитени. Родителите понякога избягват темата от страх, че няма да намерят правилните думи, или от заблудата, че проблемът не може да засегне детето им. Затова възрастните трябва да са информирани и подготвени да водят такива разговори, а не само да говорят за рисковете.

Употребата на психоактивни вещества е сложно явление и рядко има една причина, обясни Бекир. Сред предпоставките са травматични събития в живота на младия човек, влияние на връстници, които употребяват, личностни особености, умения за отстояване на собствените решения и доверие между деца и родители.

Последиците не се ограничават до здравето на младите. Те могат да засегнат бъдещото им развитие, да доведат до допълнителни разходи за здравеопазването и социалната система и до повече престъпност. Затова семейството, училището и другите структури по превенцията трябва да работят съвместно.

Обществото не бива да изисква младите да се приспособяват към остарели модели на поведение, смята Бекир. Според него трябва да се създават условия те да се чувстват приети и разбрани и да участват пълноценно в развитието му.