В „Говори сега“ по БНТ външният министър Велислава Петрова посочи, че двата кораба в икономическата зона на България са признак за ескалация, която обхваща вече и Черно море и увеличава риска за страната. Министърът не смята инцидентите за нападение срещу България, защото те не са станали на българска територия или в нейната акватория. Но войната, която Русия започна срещу Украйна с пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г., носи риск близо до границите ѝ.

Този материал продължава по-ранната ни публикация за двата търговски кораба, ударени с дронове в нощта на 6 октомври в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Корабът под флага на Того потъна, а вторият е повреден.

Съюзниците са изразили солидарност с България, дипломатическите контакти и връзките между службите не спират, а страната е готова да получи допълнителна информация и помощ. Според Петрова сигурността в Черно море е европейски и натовски въпрос, а не единствено национален.

Според член 4 от Северноатлантическия договор съюзниците се консултират, щом някой от тях сметне, че е застрашена териториалната му цялост, политическата му независимост или сигурността му. Необходимото обсъждане вече е станало, независимо дали процедурата е официално задействана, каза Петрова. Въпросът може да стигне и до Съвета на външните министри на ЕС, който заседава в понеделник.

От Украйна към министерството не са постъпвали сведения за доказателства по случилото се с корабите, а и България не е предоставяла на Украйна информация, която да потвърждава обстоятелствата, посочи Петрова. Според министъра трябва да се намери начин атаките срещу търговски кораби в Черно море да спрат. Той смята, че трайното решение е мирът и реалните преговори, а войната започна с нахлуването на Русия в Украйна.

Според Петрова икономическите връзки могат да обслужват определени интереси, но сами по себе си няма да донесат мир, нужни са и други условия. Ще стане ясно дали сделката за руски дизел, обявена от американския президент Доналд Тръмп, ще свали цените на горивата, но засега ефект не се наблюдава.

Рафинерията в Бургас трябва да продължи да работи, а България да участва в осигуряването на дейността ѝ, смята министърът. За евентуална сделка са нужни разрешение от руска страна и инвеститор с достатъчно финансови възможности. Обсъжда се и пренос на газ от България към Украйна през Турция, който зависи от договореност между „Булгартрансгаз“ и украинската „Нафтогаз“ и от достатъчно количества газ, а отношенията са търговски.

Български медицински екип трябва да прегледа Ива Михайлова в Северна Македония, в Кочани или Скопие, и усилията са посещението да е в следващите дни. Северна Македония е потвърдила по дипломатически път, че е готова да допусне лекарите. Според Петрова прегледът ще позволи обективна оценка на състоянието ѝ, но сам по себе си няма да реши въпроса с лечението.

България е отворена за диалог със Северна Македония, но очаква поетите ангажименти да бъдат изпълнени, а доверието се гради с действия, не с думи, каза министърът. Основен приоритет са равните права на българите там, а ескалацията на напрежението може да влоши условията им. Петрова не е чувала за инициатива НАТО да посредничи, а позицията на България е непроменена. Коридор 8 според нея изисква политическа воля.

България е домакин на среща на високо равнище за Средния коридор през пролетта на следващата година, подготвена заедно с Европейската комисия. Според Петрова целта е форумът да даде не само политически послания, но и конкретни инвестиционни проекти и решения за финансирането им. Министерството на транспорта е представило план с приоритетни проекти за инфраструктурна свързаност, обсъждат се и енергийни проекти.

Министерството на външните работи не е участвало в организацията на срещата на премиера Румен Радев с Кирило Буданов, началник на кабинета на украинския президент Володимир Зеленски. Петрова не коментира съдържанието и препрати въпроса към премиера, но според нея е съществено, че е имало диалог.

Споразумението с Гърция за връщане на тленните останки на цар Самуил е свързано само с културно-историческото наследство, а не с други двустранни въпроси. Петрова го нарече успех за българската дипломация и отдаде заслугата на българския посланик в Гърция и на личната ангажираност на премиера Радев.