Мандатност за директорите на училища няма да получи подкрепата на образователното министерство. Това заяви днес пред Комисията по образованието и науката в парламента Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна“ в МОН.

Позицията е по проекта за промени в Закона за предучилищното и училищното образование, внесен от Елисавета Белобрадова и народни представители от „Демократична България“. Вносителите предлагат мандат от 4 години, като един човек да не заема директорския пост повече от два последователни мандата. Стоянова посочи, че така се рискува управлението на образователните институции да изгуби устойчивост и последователност.

Подробното становище на министерството вече е при народните представители. Идеята за обвързване на политиките в предучилищното и училищното образование, здравеопазването и социалните услуги има принципната подкрепа на ведомството. В проекта ранното детско развитие е записано като основен национален приоритет. Стоянова обясни, че министерството препоръчва това да става не само чрез този закон, а и чрез съответните специални закони.

Друга промяна предвижда самостоятелните детски ясли, които днес остават извън системата на предучилищното и училищното образование, да станат част от нея. При този текст, каза Стоянова, липсват пълни и целенасочени мотиви и не личи какъв проблем се решава, затова МОН препоръчва предложението да се разпише подробно и детайлно. Общинските съвети пък ще могат да въвеждат такса за посещение на самостоятелни ясли и градини за периода от 1 юни до 14 септември.

Резерви има и по текстовете за допълващите услуги за образование и грижа в ранна детска възраст, чието уреждане проектът оставя на общините. „Скептични сме към това предложение поради следните причини: законопроектът не разкрива съдържанието на тази дейност по същество“, каза Стоянова. Тя добави, че няма и „една единна, обща регулация на тези допълващи услуги, като е предвидено общините самостоятелно да вземат решение по тези въпроси“.

Законопроектът променя и целите на образованието, като добавя медийна грамотност, критическо мислене и обучение за работа със съвременни технологии и изкуствен интелект. Вносителите искат и стратегическа рамка за цифровизация и ползване на изкуствен интелект в образованието като средство за ранен достъп до качествено образование.

В текстовете има и нормативно уреждане на фигурата на образователния медиатор, промени в съдържанието на обучението и оценяването, както и в състава на конкурсните комисии за директорските длъжности.