Икономическата комисия в парламента прие на първо четене промени в Закона за техническите изисквания към продуктите, които при криза ще отварят пазара по-бързо за ключови продукти, определени като „стоки от особено значение при криза“. Депутатите гласуваха с 12 „за“, 6 „въздържал се“ и никой „против“.

Законопроектът е на Министерския съвет и е внесен в Народното събрание на 23 септември. Пред комисията го представи зам.-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Михаела Карадимова, която обясни, че целта е ключови продукти да стигат по-бързо до пазара, когато има недостиг.

В закона се създава нова глава четвърта „б“, наречена „Процедури при извънредни ситуации“. Облекченият ред се включва само ако е въведен режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар на ЕС, и важи единствено за продукти, които Европейската комисия определи като „стоки от особено значение при криза“.

Такива стоки ще могат да се продават без обичайната оценка от нотифициран орган. Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор ще издаде заповед, с която признава разрешение от друга страна членка. Възможен е и акт на Европейската комисия, който разширява валидността на разрешението за целия ЕС.

Върху тези продукти няма да се слага маркировка за съответствие като „СЕ“, нито по време на кризата, нито след края ѝ. Производителят декларира на своя отговорност, че стоката отговаря на изискванията за безопасност, а на български език трябва ясно да пише, че е пусната като „стока от особено значение при криза“.

Промените въвеждат европейски правила: Регламент IMERA, Регламент (ЕС) 2024/2748 и Директива (ЕС) 2024/2749. Кризисният ред влиза в 15 акта от секторното европейско законодателство. Той обхваща машини, включително работещи на открито, лични предпазни средства, газови уреди, асансьори, радиосъоръжения, електрически съоръжения, съдове и съоръжения под налягане, въжени линии и строителни продукти.

Вносителите посочват, че пандемията от КОВИД-19 е показала колко тромав е обичайният ред и как се стига до критичен недостиг на лични предпазни средства, медицинска техника и машини. Според Карадимова текстът не пипа общия режим на гражданската и търговската отговорност.

Борис Аладжов от „Възраждане“ попита кой ще плаща, ако стока от трета страна, допусната по облекчения ред, дефектира и причини тежки щети или смърт, и имат ли вносителите застраховка. От икономическото министерство отговориха, че отговорността е преди всичко на производителя, а когато той е извън ЕС, минава през вносителя, и че законът не го задължава да се застрахова.

Джипо Джипов от „Демократична България“ възрази срещу липсата на ясни срокове и критерии какво става със стоките след края на кризата. От министерството обясниха, че обхватът включва твърде различни неща, от маски за еднократна употреба до асансьори и съдове под налягане с дълъг живот, затова еднакви срокове не могат да се запишат предварително.

България трябва да въведе европейските правила до 29 май 2026 г. Това е неин ангажимент по Плана за действие за 2026 г. Крайният срок за транспониране в плана също е 29 май 2026 г.