Промени в Кодекса на труда и в Закона за съдебната власт, направени чрез преходните и заключителни разпоредби на бюджета за 2026 г., са противоконституционни. Това реши Конституционният съд, съобщи пресцентърът му. Искането целият бюджетен закон да бъде обявен за противоконституционен съдът отхвърли.

Чл. 355, ал. 1–4 от Кодекса на труда „замразява“ минималната работна заплата и променя отчитането на трудовия стаж. Чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт обвързва заплатите на младшите магистрати с възнагражденията на депутатите.

Решението е по конституционно дело 15 и присъединените към него дела 17 и 18. Съдът са сезирали народни представители от 52-рото Народно събрание и омбудсманът. Не е уважено и искането за противоконституционност на §46 от преходните и заключителни разпоредби на същия закон.

По Кодекса на труда съдът намира, че промяната няма пряка връзка с приходите и разходите в държавния бюджет за 2026 г.

За Закона за съдебната власт мотивите са различни. Съдът приема, че изменението е обосновано от обща цел и е направено със закон. То влиза в сила на 31 юли 2026 г. и трайно променя начина, по който се определят възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. С това надхвърля допустимата връзка със закона за бюджета за 2026 г.

Според съда е нарушен и чл. 133 от Конституцията, който изисква стабилен статус на съдиите, прокурорите и следователите.

Делата разгледа състав от 11 конституционни съдии. Особени мнения по чл. 355, ал. 1–4 от Кодекса на труда подписаха четирима от тях: Атанас Семов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невин Фети. По чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт особено мнение има Орлин Колев. Със становища са Колев по Кодекса на труда, както и Семов, Стоилов, Пенов, Фети и Галина Тонева по Закона за съдебната власт.