Седем от десетте най-активни държави срещу поскъпването на горивата са членки на Европейския съюз. Това сочи доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитиран от медиите. Войните в Украйна и Близкия изток вдигнаха цените на енергията. Затова европейските правителства пускат субсидии, данъчни облекчения и промени в икономическите правила. Целта е да помогнат на бизнеса и на хората.

Доставките на енергия в Европа бяха разклатени многократно от началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г.

Държавите от Съюза прилагат различни инструменти за облекчение на гражданите:

  • Литва намали наполовина цените на билетите за влак;
  • Гърция вдигна данъка върху хазарта, за да финансира социална помощ;
  • Италия отложи извеждането от експлоатация на въглищните си централи и ускори проектите за добив на нефт и природен газ на своята територия;
  • Нидерландия увеличи финансирането за програма за безплатни услуги за енергийна ефективност на домовете;
  • Полша предложи по-високо облагане на рекордните печалби на определени производители и търговци на горива.

Зависимостта на Европа от вноса на енергия остава критична. Според данни на европейската статистическа служба Евростат, ЕС внася почти целия консумиращ се петрол и 85 на сто от природния си газ. Общо вносът покрива 57 на сто от енергийните нужди на Общността, докато голяма част от електричеството се произвежда вътре в Съюза от възобновяеми източници и ядрени централи.

Недоволството сред европейците расте, тъй като в част от страните цените на бензиностанциите вече надхвърлят равностойността на 12 долара за галон (около 3,78 литра). Само заради скъпия дизел хората в ЕС плащат допълнително по 203 млн. евро (231 млн. долара) на ден, според изчисления на европейската екологична организация „Транспорт енд енвайънмънт“ (Transport & Environment).

„Жестока ирония е, че САЩ са най-малко уязвими от кризата, която до голяма степен сами предизвикаха, докато европейската икономика отново поема удара“, заяви анализаторът на организацията Антъни Фрогат.

Някои европейски правителства отделят милиарди, за да смекчат прехода през енергийната криза и да защитят домакинствата и фирмите с високо потребление на гориво.

Лидерите на ЕС в Брюксел предоставиха на страните членки временна възможност да предоставят държавна помощ на домакинствата и на енергоемки отрасли като земеделието, транспорта и риболова. Също така им отпуснаха свобода спрямо правилата за публичните разходи, за да инвестират в сигурността на доставките и да намалят зависимостта от внос на петрол и газ.

„Натискът от по-скъпата енергия и от по-скъпите заеми вече се усеща и от хората, и от бизнеса“, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в годишната си реч за състоянието на ЕС миналата седмица. Съюзът трябва да удвои усилията си за евтина, местна и чиста енергия. Тя трябва да идва от възобновяеми източници, ядрена енергетика и биометан. Така ще расте независимостта, а цените за крайните потребители ще паднат.

Франция разширява помощта за хората и бизнеса

Франция въвежда все по-широк кръг от мерки, насочени към гражданите и фирмите с високо потребление на гориво, като продължава да разширява подкрепата седмица след седмица.

Във вторник френското правителство обяви нов пакет от 450 млн. евро (512 млн. долара) за разширяване на помощта за гражданите. По-широк достъп до нея ще имат хората, които ежедневно изминават над 30 км (в двете посоки) до работното си място или пътуват над 8000 км годишно по служебни причини. Според правителството това дава право на 5,5 млн. работещи да получат по 100 евро (113 долара) за покриване на разходите за гориво до края на годината.

Новият пакет удължава до края на годината субсидиите за горива на земеделските производители, рибарите и строителните фирми. 5,8 млн. домакинства ще получат енергийните си ваучери три месеца по-рано. Стойността им е между 48 и 277 евро и ще покрие разходите за отопление през идващата зима.

Френският президент Еманюел Макрон поиска от фон дер Лайен временно облекчение. То засяга европейските изисквания към качеството и състава на горивата — плътност, съдържание на сяра и други показатели. Целта е да се увеличи производството на дизел и керосин в Европа. Подобна стъпка ЕС вече е предприемала по време на пандемията от Ковид-19, припомня АП.

В писмо до Европейската комисия, с което се е запознала медиите, Макрон предупреждава, че световният пазар на петрол може да преживее „силно увеличение на цените“, ако Ормузкият проток не бъде отворен отново за танкери и ако саудитският петролопровод „Изток-Запад“ до Червено море не бъде ремонтиран.

Макрон поиска от ЕС и вдигане на дела на конвенционалния биодизел в обикновеното дизелово гориво от 7 на 10 на сто.

В интервю за френски телевизии Макрон заяви, че ще изпрати френски военни, радари и отбранителни системи в Саудитска Арабия за защита на енергийните обекти там от атаки на подкрепяните от Иран бунтовници хуси. Те са завзели нови територии близо до Баб ел Мандеб — ключов морски проход за световната търговия и доставките на петрол.

„Поставяме се в позиция да защитим това място, защото допреди няколко седмици през него минаваха над 5 млн. барела дневно“, каза Макрон, имайки предвид износа през саудитското пристанище Янбу на Червено море, свързано с петролопровода „Изток-Запад“.

Германия и Испания също свалят данъци върху горивата

Германското правителство реши да върне намалението на данъците върху горивата от 1 октомври до края на годината — бензинът и дизелът там ще поевтинеят с 0,17 евро на литър. По изчисления на германските власти мярката ще струва на бюджета 2,5 млрд. евро.

Германските власти обявиха и начало на разговори с петролната индустрия за въвеждане на таван на цените на горивата от 1 януари. Съседните Белгия и Люксембург прилагат подобни ограничения от десетилетия.

Испанското правителство също удължи намалените данъци върху бензина и дизела, въведени през март като част от пакет на стойност 5 млрд. евро (5,7 млрд. долара).

Облекчението засега е 0,05 евро на литър. Автоматичен механизъм предвижда то да достигне 0,20 евро на литър, ако годишната инфлация при цените на горивата надхвърли 15 на сто.

Испания удължи и субсидиите за горива на транспортните фирми, земеделските производители, животновъдите и рибарите.

Белгия спори за акцизите

Управляващата коалиция в Белгия все още не се е обединила около реакцията към скъпите горива. Водещата партия „Нов фламандски алианс“ настоява за строга бюджетна дисциплина, докато партньорите от „Реформаторско движение“ искат автоматично намаление на акцизите при достигане на определен ценови праг.

От „Нов фламандски алианс“ смятат, че намаляването на акцизите би отнело от бюджета около 200 млн. евро всеки месец, което би застрашило плановете за икономии от 10 млрд. евро до края на мандата.

Спорът между коалиционните партньори опира и до ставките на ДДС. През последната седмица цената на дизела в Белгия мина 2,50 евро за литър, а местни икономисти очакват скоро до това равнище да достигне и бензин А95.

Чехия въвежда таван на цените и данък за рафинериите

Чешкото правителство обяви, че от 1 октомври отново налага таван на цените на горивата на дребно и въвежда временен данък за рафинериите. Това е вторият път тази година, след като подобни ограничения бяха тествани между април и юли.

Министърката на финансите Алена Шилерова каза, че министерството ще определя максимално позволените цени на бензина и дизела на пазара всеки ден. Стъпката следва рекордно скъпите горива в Европа, особено дизела.

Средната цена на бензина и дизела по чешките бензиностанции е стигнала 44,21 крони (2,08 долара) за литър през август — при 34,49 крони (1,63 долара) година по-рано, според данни на компанията Си Си Ес (CCS). Правителството въвежда и временен данък за рафинериите, които според Шилерова печелят от по-скъпите горива.

България насочва над 300 млн. евро към мерки срещу високите цени на горивата

България също прилага пакети от мерки на стойност над 300 млн. евро заради високите цени на горивата. Сред тях са премахване на акциза върху пропан-бутана, целеви субсидии за публичния, ученическия и медицинския транспорт, подкрепа за земеделските производители и еднократна помощ от 50 евро за хора и семейства с ниски доходи. По данни на правителството мерките ще бъдат от пряка полза за над 550 000 граждани.

Премахването на акциза върху пропан-бутана е предвидено до края на 2026 г. за потребители на автомобили с газови уредби и превозвачи. Бюджетната комисия в Народното събрание одобри на първо четене нулева акцизна ставка за природния газ и втечнения нефтен газ като моторно гориво за периода от 1 октомври до 31 декември 2026 г. Министерството на финансите оцени общия бюджетен ефект на 20 млн. евро, от които 17 млн. евро за втечнения нефтен газ. Засега не се предвиждат промени в акцизите върху бензина и дизела, но се запазва възможността за допълнителни действия при засилване на ценовия натиск.

Държавата предвижда и субсидии за структуроопределящи се сектори — публичния, ученическия и медицинския транспорт, с акцент върху малките и отдалечените населени места. В земеделието от предвидените 170 млн. евро държавна помощ 100 млн. евро ще бъдат насочени към компенсиране на по-високите разходи за газьол (около 0,44 евро на литър), за да се предотврати поскъпването на храните.

Мерките се предприемат на фона на продължаващото поскъпване на горивата. По данни на платформата „Фюело“ до 20 септември дизелът е поскъпнал с 3,72 на сто до средно 1,95 евро за литър, а бензинът А95 — с 3,07 на сто до 1,68 евро за литър. Пропан-бутанът и метанът също отбелязаха ръст от съответно 6,15 и 6,87 на сто.

Данните на Евростат показват, че цените на горивата и смазочните материали за лични превозни средства в България са се повишили с 34,5 на сто през последната година.