Европейската банка за възстановяване и развитие очаква българската икономика да нарасне с 2,7% през 2026 г., а през следващата растежът да се забави до 2,5%. Това пише в новия доклад на банката за икономическото развитие на регионите, публикуван на сайта на институцията.

Прогнозите за България остават същите като през юни – и за 2026, и за 2027 година нищо не се променя.

Българската икономика растеше с 3,4% през 2024 г. и с 3,1% през 2025 г., а през първата половина на тази година темпото пада до 2,8%. Въпреки това хората продължават да купуват, а фирмите не спират да инвестират, отбелязва ЕБВР.

Промишленото производство у нас отново расте, след като през 2025 г. имаше сериозен спад. Услугите и строителството също вървят напред с добро темпо. Износът намаля значително през първите три месеца на годината, но до средата на годината успя частично да се върне.

Цените растат заради енергията

Инфлацията в България, измерена по хармонизираният индекс на потребителските цени, стигна 6,3% през май – основно заради по-скъпата енергия. През юли обаче инфлацията при храните е започнала да се забавя.

Фискалната позиция на България се е влошила значително от началото на годината. Дефицитът по консолидираната фискална програма за тази година е заложен на 5,7% от БВП – доста над това, което трябваше да бъде. От юли България вече е в процедура на Европейския съюз за прекомерен дефицит, а това означава, че в следващите години свиването на разходите ще е сред най-важните задачи пред икономическата политика.

Затова ЕБВР предупреждава: ако държавата трябва рязко да свие бюджета, това може да удари доверието на хората и бизнеса в икономиката. А то е един от основните рискове пред растежа.

Добра новина е, че усвояването на средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС отново е сред приоритетите на властите, посочват от ЕБВР. Според експертите на банката България има шанс да усвои голяма част от отпуснатите средства до края на годината.

Инвестициите остават стабилни, а завръщането на промишленото производство, заедно с растежа в услугите и строителството, продължава да крепи икономиката, пише още в доклада.

Растежът в Югоизточна Европа се забавя

Растежът в целия регион на Югоизточна Европа се забавя – от 1,4% през 2024 г. до 1,2% през 2025 г. През първата половина на тази година икономическата активност почти не се е променила. Основната причина е Румъния, чиято икономика се свива. Там фискалната консолидация и високата инфлация удариха потреблението на домакинствата, а промишленото производство падна.

Икономиката на Румъния ще се свие с 0,2% през тази година, преди да порасне с 1,8% през следващата, очакват от ЕБВР. За разлика от съседите, България се държи стабилно – растежът остана близо до 3% през първата половина на годината.

За целия регион на Югоизточна Европа ЕБВР очаква растеж от 0,5% през 2026 г. и 2% през 2027 г. – прогнозите не са променени спрямо юни.

Скъп петрол, скъп газ

В по-широк план ЕБВР предупреждава, че страните, в които банката инвестира, се сблъскват с по-високи разходи за енергия и храни, суша, проблеми с търговията и по-трудно финансиране.

Цените на петрола скочиха от около 65 долара за барел преди конфликта в Близкия изток до над 100 долара през април 2026 г. и сега стоят между 30% и 60% над нивата отпреди конфликта. Още по-силно поскъпнаха някои рафинирани продукти, включително дизелът и авиационното гориво, припомнят от банката.

Не е по-леко и при газа. Цените му се вдигнаха с над 70% от февруари насам, а световният морски износ на втечнен природен газ падна с 40%.

ЕБВР обръща внимание и на климата. Ниските водни нива на Дунав и Рейн удариха превоза на промишлени стоки и производството на електроенергия, защото намаляха количествата ток от водноелектрически и ядрени централи.

„Недостигът на вода, крайните метеорологични явления и по-скъпото финансиране добавят се към високите енергийни разходи и още повече притискат растежа“, каза главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик.

По думите й точно затова трябва да се инвестира в способността на икономиките да устояват на бъдещи удари и да се укрепват, за да се справят по-леко следващия път, когато дойде криза.

Регионите, в които работи ЕБВР, продължават да зависят силно от изкопаемите горива – петролът и природният газ дават около две трети от цялото първично енергийно потребление там. За да намалят тази зависимост от газа, държавите ще трябва да инвестират още във вятърна и слънчева енергия, в съхранение на ток и в ядрената енергетика.

В самия Европейски съюз високите цени на тока продължават да тежат на промишлеността. Фирмите в ЕС плащат средно около 2,4 пъти по-скъпа електроенергия от компаниите в САЩ – а това кара бизнеса, който харчи много енергия, да премества производството си другаде.