Българският хоров съюз отбелязва 100 години на 14 ноември в София с церемония, изложба и тържествен концерт, каза председателят му Елена Шопова пред БТА. На концерта съюзът възстановява наградите си.

В 11:00 ч. в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ излиза почетната марка „100 години Български хоров съюз“. В 17:30 ч. в галерия „Мраморно фоайе“ на зала „България“ се открива изложбата „100 години заедно в песента“, а в 19:00 ч. в голямата зала е концертът.

На него ще връчат отличия на хорови формации и индивидуални членове, плакет на диригенти с принос към хоровото изкуство и награда за благодетел на организацията.

Сега в съюза членуват 65 хорови формации и 25 индивидуални членове. В миналото в България са работили около 200 хорови формации.

Съюзът е основан през 1926 г. по идея на композитора Добри Христов. Решението за учредяване е взето във Враца на 1 и 2 юни, а учредителният конгрес е в София на 2 и 3 октомври.

Първоначално името е Съюз на народните хорове и първите формации изпълняваха предимно обработки на народни песни. През 1935 г. го преименуваха на Български певчески съюз. По време на Втората световна война дейността беше прекъсната.

През 1990 г. група диригенти, сред които проф. Васил Арнаудов, академик Валентин Бобевски, проф. Христо Арищиров и проф. Георги Робев, възстановиха съюза и той прие името Български хоров съюз.

Шопова е председател от февруари 2026 г. Член на Управителния съвет е от 2018 г., секретар от 2021 г. От 1996 г. е главен диригент на детския хор „Орфей“ в Хасково, където от 1989 г. е втори диригент.

Тя е създател и музикален директор на Националния фестивал на коледната и новогодишната песен в Хасково и един от създателите на Детския хор на България. „Орфей“ има награди от конкурси в Превеза, Москва, Пловдив, Панагюрище, Несебър, София, Виена, Даугавпилс и Пекин.

Според Шопова съюзът трябва да представя българските хорове на международната сцена, да дава възможности за обмен на опит и да пази традициите. Членството в Европейската хорова асоциация помага на българските състави да правят международни контакти и да следят актуалните тенденции.

Мисията се е променила, обясни тя. В началото задачата е била подпомагане на хоровото дело и методическа помощ на млади диригенти, а днес е международното представяне и обменът на професионален опит.

Все по-трудно се създават училищни хорове, а развитие получават малките вокални групи и поп пеенето. Детските и младежките хорове продължават да печелят международни отличия, като вокалният ансамбъл „Фортисимо“, вокалната формация „Морски песъчинки“ от Бургас и младежкият хор „Охана“ от София.

Хоровото изкуство вече не е елитарно, смята Шопова. „Освен класически произведения съставите изпълняват поп, джаз и рок музика, фолклорни обработки и мюзикъли. Все по-често пеенето се съчетава с танц и театрално представяне“, каза тя.

Според нея пеенето в хор изгражда дисциплина, учи на съобразяване с другите и на работа за общ резултат. Международните участия дават възможност на младите да се срещат с различни култури и да разширяват познанията си.

Сред инициативите на съюза са кампанията „България пее“ от 2016 г., проектът „Детски хор на България“ с над 600 изпълнители, „Големият хор на България“, който изпълни Деветата симфония на Бетовен, и ежегодната Панорама на българското хорово изкуство.

Съюзът организира и ателиета с чуждестранни специалисти, сред тях гръцка режисьорка и диригентът Питър Бродбент. През септември с него в Пловдив работиха върху съвременен репертоар и подходи към репетиционния процес.

Нови инициативи като фестивала в Хасково дават възможност на български композитори да работят с диригенти и да пишат според нуждите на съставите. В страната има много хорови фестивали и съюзът не може да подкрепи всички, обясни Шопова. Организаторите кандидатстват с проекти пред Национален фонд „Култура“ и Министерството на културата и голяма част получават финансиране.

За следващия век Шопова иска съюзът да продължи да се развива, да представя българското хорово изкуство по света и да пази националните традиции, като ги прави достъпни и близки до младите.