В Хасково представиха новия брой на сп. ЛИК „Печатът - 180 г. от „Български орел“, в който е книгоиздателят Александър Паскалев, съобщи Милен Вълчев, главен уредник в Регионалния исторически музей. Представянето беше в Националния пресклуб на БТА в града.

Паскалев е роден в Хасково през 1879 г. и е наречен „основател на модерното книгоиздаване“ у нас. Според Вълчев градът е дал Паскалев на българския печат.

Той остана рано сирак и детството му беше трудно. Завърши училище за запасни офицери и стана учител, но го уволниха. Вълчев обясни, че причината е прекалено голям идеализъм и честност.

Паскалев участва в Балканската и в Първата световна война, а Иван Вазов му посвети стихотворение заради това участие.

През 1908 г. той основа издателство „Александър Паскалев и Сие“, командитно дружество. Целта му беше да въведе съвременните европейски измерения на книгоиздаването в България. Така у нас се наложи т.нар. „джобен формат“ – книжки, удобни за носене във вътрешен джоб и в ръка.

През 1909 г. започна да излиза „Всемирна библиотека“, български аналог на руската поредица „Всемирна литература“. Вълчев показа книжка №3 от нея: пиесата „Укротяване на опърничавата“ от Уилям Шекспир, в превод от английски на Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Регионалният исторически музей в Хасково е запазил по-голямата част от книжките в джобен формат от поредицата.

Краят на Паскалев е трагичен, каза Вълчев. Издателят публикуваше много неналожили се автори и някои от книгите се продаваха трудно. Издаваше и много учебници, но натрупа големи задължения. Правописната реформа от 1921 г. също оказа известно влияние.

В края на живота си Паскалев се върна в Хасково, забравен от хората, на които е помагал, и от близки. Почина от пневмония в местната болница в началото на ноември 1946 г.