Днес, 1 ноември, България чества Деня на народните будители, посветен на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение. Празникът е за хората, съхранили през вековете духовните ценности и морала на нацията.

Сред тях са Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски и Неофит Бозвели. Там са и братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов и Добри Чинтулов. Там са и стотици други радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

Първото честване беше през 1909 г. в Пловдив.

През 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внесе предложение 1 ноември да е празник на народните будители. Той беше министър в правителството на Стамболийски от 1920 до 1923 г. и е свързан с реформи в средното и висшето образование. Въведе задължително и безплатно основно образование със срок 7 години и започна строителство на нови училища. За две години те станаха от 561 на 1676.

На 1 ноември 1923 г. цар Борис Трети обяви с указ деня за общонационален празник в памет на заслужилите българи.

През 1945 г. празникът беше забранен. На 28 октомври 1992 г. 36-ото Народно събрание прие Закон за допълнение на Кодекса на труда. Той възобнови честването и обяви Деня на народните будители за официален празник. Денят стана неприсъствен за всички учебни заведения в страната.