Всякакви форми на агресия са зачестили през последните три години, смятат 53% от българите, показва национално представително проучване на изследователски център „Тренд“. За 96% агресията е сериозен обществен проблем, а близо половината приемат шамара за допустим начин за възпитание.

Резултатите представи в Националния пресклуб на БТА Евелина Славкова от „Тренд“. Анкетирани са 800 души лице в лице от 5 до 18 септември 2026 г. Сред смятащите, че агресията е нараснала, повече са жителите на столицата и на по-големите градове.

Две трети от анкетираните оценяват проблема като много сериозен, а 3% мислят обратното. Най-разпространена е агресията на улицата и в обществените места (52%), следвана от пътя (50%), семейството и дома (42%), училището (39%) и заведенията или клубовете (33%).

На пътя са били обект на агресия всеки четвърти, а всеки трети променя поведението си заради страх. През последната година 35% са избягвали места често или понякога заради притеснение от агресия, а други 35% казват, че това не им се е случвало. Според Славкова вторият отговор е по-чест сред мъжете.

Най-често през последните 12 месеца са наблюдавали крещене или заплашителен тон (62%). Следват тежки обиди, псувни и унизителни думи (53%), агресия на пътя (48%), заплахи (30%), умишлено блъскане (24%) и шамар или друга форма на насилие (18%). Записи на реално физическо насилие в новини или социални мрежи през последната година са гледали много често 36% и често 44%.

Представата си за агресията хората черпят най-вече от телевизия, новинарски сайтове и други медии (74%). Следват наблюденията в ежедневието (46%), социалните мрежи (41%), разговорите с други хора (29%), случаите с близки или познати (24%) и личният опит (16%).

Че шамарът понякога е приемлив начин за възпитание на дете, напълно съгласни са 14%, по-скоро съгласни 32%, а напълно несъгласни 21%. 40% смятат, че агресивното поведение понякога е необходимо, за да не позволят на другите да се възползват от тях. Над 30% не виждат нищо нередно да се заснеме физическо нападение, вместо да се намесят или да потърсят помощ.

Повече от половината казват, че страхът за собствената им сигурност би ги възпрял да подадат сигнал или да съдействат като свидетел. За 64% заплахата за сигурността от т.нар. локали е много сериозна или по-скоро сериозна, а 30% не могат да преценят.

Като причини за повтаряща се агресия анкетираните посочват проблемната употреба на алкохол и наркотици (64%), убеждението, че агресията носи статус или уважение (57%), и среда, в която насилието е нормално (54%). Над половината виждат причина и в убеждението, че насилието няма реални последици.

На млади с повтарящи се агресивни прояви най-нужна е подкрепяща семейна и социална среда (57%). Следват възможности за образование, развитие и работа (45%), разбиране на последиците от собственото поведение (41%) и достъп до психологическа подкрепа (35%). Участниците посочват пет приоритета за ограничаване на агресията. Това са превенция и ранна помощ при употреба на алкохол или наркотици, по-силно полицейско присъствие и по-бърза реакция, ранна подкрепа за семейства и деца в риск, по-ефективна санкция при тежко или повторно насилие и повече възможности за образование, работа и спорт.

Според Славкова хората не приемат агресията, но я прилагат, а това е противоречие. Данните са червена лампа към институциите, смята тя.

Психологът Младен Владимиров определи като плашещо това, че хората не вярват да получат помощ от институция. Трябва да се замислим дали институциите ще могат да ги защитят, ако подадат сигнал, каза той.

Според психолога големите градове са носители на агресия заради урбанизацията и анонимността, а обществото е узряло за превенция и психологическа работа. Младите имат право на всякаква емоция, но не и на всякакво поведение, смята той.

Депутатът Мирослав Иванов каза, че в дискусията трябва да участват представители на много институции, готови да работят продължителен период, и призова за анализ на въздействието на политиките за младите. Той се съмнява, че повече от една трета от младежите знаят за младежките центрове. Малко от тях осъзнават какво означават агресивните им действия и какви последици могат да имат за тях и за семействата им.

Мадлен Митова от Министерството на младежта и спорта каза, че я тревожи одобрението на агресията у дома от 42%. Според нея в семейството институциите не могат да се намесят, но могат в социалната среда, а за 15–18-годишните превенцията чрез спорт е основният ключ.

Министерството има програма за финансиране на младежки центрове, в които младите учат социални умения, работа в екип и отношения на взаимно уважение. Митова каза, че центровете ще намерят място в правния мир чрез законови промени, за да бъде осигурено финансирането им.