Мултинационалните компании в България още не ползват масово изкуствен интелект, сочи изследване на КНСБ. То обхваща условията на труд и индустриалните отношения в тях от 2021 до 2026 г. Резултатите показа Виолета Иванова, която временно изпълнява длъжността директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО).
Изследването беше представено на дискусионен форум в централата на КНСБ в София. Той беше на Клуба на председателите на синдикални организации във филиали на мултинационални компании в България, а го организираха КНСБ и Фондация Фридрих Еберт България.
Проучването на терен се проведе от юни до септември 2026 г. и включва интервюта с 80 души. В наблюдаваните предприятия в България са наети 46 742 души. Членове на синдикати са 28,9% от тях, а 85% от синдикално организираните са в КНСБ. Самата конфедерация има синдикални структури в 81 мултинационални компании, а членовете им са близо 23 хиляди.
16% от анкетираните отговарят, че в предприятието им изкуствен интелект не се използва или внедряването му предстои. Където вече се ползва, най-широко е приложен в управлението на човешките ресурси, при 13% от процесите. Във веригата на доставки делът е 9,3%, а във финансите и счетоводството 7,4%.
Обемът на производство или дейност расте при 30,8% от анкетираните и намалява при 26,9%. Според Иванова ръстът е най-вече в телекомуникациите, инфраструктурата, строителството и някои производствени отрасли. Спадът е най-вече при енергоемки и експортно ориентирани производства, заради натиска на високите цени на суровини, енергия и логистика и засилената конкуренция извън ЕС.
Заетостта расте в 45,6% от предприятията, запазва се в 36,4% и намалява в 15,9%. Иванова обясни промените с пазарните условия, спада в производството, преструктурирането, дигитализацията и автоматизацията.
Като нови технологии през последните пет години анкетираните посочват дигитализация на процеси (15,4%), автоматизация и роботизация (12%) и енергийно ефективни технологии (10,3%). В голяма част от предприятията има и специални системи за заплащане, каза Иванова. Тя даде за пример локално адаптирани модели на възнаграждение, грейдинг система, вътрешно класифициране на длъжностите и коефициент на компетентност при оценка и определяне на заплатите.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров говори за ролята на мултинационалните компании и за гласа на работниците в тях. Според него в тези предприятия водещо е навлизането на нови технологични решения, а компаниите са носители на нови техники. Димитров смята, че трябва да се гледа дали работникът има глас в предприятието чрез синдиката, Европейския работнически съвет, системите за информиране и консултиране и колективното договаряне.
Промяната в една компания не е успешна, ако хората, които създават стойността, нямат глас при определянето ѝ, каза още Димитров. Конкурентоспособността не е трайна, ако се постига чрез несигурност, отслабване на правата на работниците или изтощаване на тях и на синдикатите им. Той наблегна на демокрацията на работното място, корпоративната отговорност и реалната защита на човека.
В мултинационалните предприятия е генериран голям ресурс и там са вложени основно преките чуждестранни инвестиции, посочи Димитров. Миналата година те са около 3,3 милиарда, или близо три процента от брутния продукт.