Нов анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) не открива в данните ясно изместване на български работници, нито натиск върху заплатите заради наемането на граждани от трети страни.
Фирмите търсят много хора, а местният трудов резерв трудно ще покрие нуждите им сам, защото регионите и професиите не си съответстват. Агенцията по заетостта прогнозира за следващите 12 месеца 231 000 потенциални назначения. Те са с около 12 на сто по-малко от предходната година, но далеч надхвърлят наличното предлагане на труд.
Регистрираната безработица в страната е между 4 и 6 на сто от средата на 2021 г., или около 140 000–165 000 души. В столицата е трайно под 2 на сто. В област Благоевград е висока, а работници пак се търсят много. Според ИПИ това значи едно от двете: или уменията и местоживеенето на търсещите работа не отговарят на нуждите на фирмите, или условията и заплащането не привличат кандидати.
Към края на 2025 г. около 29 000 граждани на трети страни имат разрешение за пребиваване по причина заетост, показват данните на Евростат. Това е почти пет пъти повече от 2020 г. Агенцията по заетостта е издала общо 49 000 разрешителни, а над 18 000 от тях са за сезонна работа. Дори при тези оценки чужденците са под 2 на сто от 2,9 млн. заети в страната.
Разрешенията за 90-дневна работа на граждани от трети страни през 2025 г. са 18 658. Най-много са в област Бургас, 8066, следвана от Варна с 3022. Най-търсени са хотелиерството и ресторантьорството.
Туризмът в Бургаско дава силен сезонен пик на свободните места и затова тук работят най-много сезонни работници. Въпреки това през 2025 г. заплатите в областта са нараствали по-бързо от средното за страната, а заетостта се е възстановявала след дъното през пандемията.
Регионалните данни не потвърждават, че сезонните работници изместват местните, посочват от ИПИ. Областите с най-голям дял чужденци, наети по този механизъм, не са тези с най-силен спад на заетостта. На областно ниво няма връзка и между дела на сезонните работници и ръста на заплатите. По оценка на института движението на заплатите, безработицата и заетостта по региони до голяма степен опровергава тезата, че сезонното наемане ясно потиска заетостта и заплатите на българите.
В хотелиерството и ресторантьорството заплатите са се увеличили с близо 110 процента между 2020 и 2025 г. Това е един от най-високите темпове по отрасли, но възнагражденията в сектора остават ниски.
Според института недостигът изисква различни решения в различните региони и отрасли. Активирането на местни хора извън заетостта остава важно, но свободният резерв не може да се мери само с броя на безработните или неактивните. Сред младите немалко са неактивни, но голяма част от тях учат, а други имат здравни, семейни или регионални пречки да се върнат на пазара на труда. Привличането на работници от трети страни може да е част от отговора, наред с активирането и квалифицирането на местните.
От ИПИ смятат, че недостигът на кадри вероятно ще се засилва, особено в секторите и регионите, които вече трудно намират работници. Според прогноза на НСИ населението в трудоспособна възраст може да намалее от около 3,9 млн. души днес до 3,1 млн. през 2050 г.