Следващият седемгодишен бюджет на ЕС трябва да предвижда повече пари за отбрана, заяви в София еврокомисарят по бюджета Пьотър Серафин. Предложението за периода 2028–2034 г. е 1,02% от брутния национален доход на ЕС.
Предходният бюджет, приет през 2020 г., е 1,13% от дохода, а към него има и допълнителни 700 млрд. евро по NextGenerationEU. Според Серафин с по-малкия дял се предлага ЕС да прави повече.
Лидерите на ЕС ще обсъждат рамката през ноември и декември. Серафин очаква държавите да се разберат по параметрите до края на годината.
Той е еврокомисар по бюджета, борбата с измамите и публичната администрация и е на двудневно посещение в България. В хотел „София Балкан Палас“ откри форума „Следващата многогодишна финансова рамка: приоритети и принципи“ и представи приоритетите на рамката. Форумът е част от програмата му за визитата. Организатори са Представителството на Европейската комисия в България, посолството на Полша в София и софийският офис на Европейския съвет за външна политика.
По думите на Серафин отбраната е задължителна заради войната на континента и агресивната Русия. Без повече пари за отбрана мирът и сигурността по границите на ЕС са под риск, смята еврокомисарят.
„Ние изготвяме бюджет за свят, който все още не съществува“, каза той. Никой не знае какво ще донесат следващите седем години, но решенията трябва да се вземат сега. Те засягат общите проекти, сигурността, конкурентоспособността, регионите и земеделските стопани.
Земеделието и кохезията остават в предложението. Серафин обясни, че целите им са актуални. Общата селскостопанска политика е решаваща за продоволствената сигурност, а кохезията е още по-нужна заради конкурентоспособността, вътрешния пазар и цифровата надпревара. Според него трябва да се използват възможностите на всички региони и социални групи, включително изостаналите. Тези политики трябва да се модернизират, за да даде всяко евро максимален ефект.
Между държавите има противоречия. Основният въпрос, по думите на еврокомисаря, е какво да се съкрати, а не какво да се направи заедно. Серафин предупреди, че по-малкият общ бюджет не значи непременно спестени пари за данъкоплатците. Когато се харчи по-малко заедно, 27-те държави ще правят повече поотделно, а някои проекти може изобщо да не се случат. „Без общи ресурси няма да има общи проекти“, каза той.
Комисията е предложила резерви в бюджета, но част от тях са отпаднали по време на преговорите. Серафин определи това като политически избор на държавите. Без такива средства те не бива да очакват извънредна реакция от ЕС при природни бедствия или криза в земеделието.
За конкурентна икономика, която се развива, според него са нужни инвестиции, каквито нито една държава членка не може да осигури сама. Седемгодишният бюджет дава стабилност и предвидимост, а целта е ясни приоритети и достатъчно гъвкавост, ако обстоятелствата се променят.
Серафин напомни, че данъкоплатците имат право на правилно и прозрачно харчене и че всяка държава трябва да работи срещу корупцията и да прилага законите. Който иска да харчи заедно, трябва да намери и начин да финансира бюджета заедно, а за това са нужни компромиси. Темата предизвиква ожесточени дебати в България и в други държави членки. Еврокомисарят изброи две неща: максимален ефект от всяко евро и нито едно евро в неподходящи ръце.