Броят на ПОС терминалите в България се е увеличил с 30 процента за периода от старта на инициативата на „Виза“ „България БезБрой“ през декември 2022 г. до юни тази година. Данните съобщиха от компанията.

От „Виза“ посочват, че разрастването на мрежата за дигитални плащания е подпомогнато от преференциални условия за бизнеса — такси за трансакции до 1 процент, безплатни SIM карти при нужда и 20 процента отстъпка при покупка на ново ПОС устройство. По думите на компанията, съществен принос за постигнатия ръст има активното включване на малки и средни предприятия. Към декември 2025 г. търговците, участващи в програмата, държат 10 процента от всички активни ПОС устройства в страната.

Инициативата се изпълнява съвместно с български банки, финансови институции, публични и неправителствени организации. Целта ѝ е да улесни приемането на дигитални плащания и да подобри конкурентоспособността на бизнеса, обясняват от „Виза“.

„Разширяването на възможностите за приемане на дигитални плащания означава много повече от добавянето на нови ПОС терминали. То означава да дадем на бизнеса от всякакъв мащаб необходимите инструменти, за да расте, да достига до повече клиенти и да отговаря на начина, по който хората все по-често предпочитат да плащат. Чрез „България БезБрой“, заедно с нашите партньори, работим за това сигурните и удобни дигитални плащания да бъдат по-достъпни в цялата страна и да подкрепят една по-конкурентоспособна и дигитално свързана българска икономика“, коментира Петър Крилчев, мениджър на „Виза“ за България.

Отделно проучване на Payments Europe — търговска асоциация, обединяваща глобални и европейски доставчици на решения за картови плащания — показва, че платежният пазар у нас е разнообразен и конкурентен, с ползи както за търговците, така и за потребителите.

Сред анкетираните български търговци 82 процента сочат намаления риск от измами и кражби като предимство на картовите плащания, а 80 процента смятат, че те допринасят за ръст на продажбите. Още 66 процента отчитат подобрена оперативна ефективност, 61 процента посочват възможността да приемат плащания от чуждестранни клиенти, а 58 процента считат, че картите стимулират потребителските разходи.

Търговците виждат баланс между разходите и ползите от картовите плащания. Три четвърти от тях определят таксите за приемане на карти като разумни спрямо получените предимства, а 66 процента са съгласни, че ползите надхвърлят разходите. Повече от половината признават, че разходите по традиционните платежни процеси в крайна сметка могат да излязат по-скъпи от таксите при картовите разплащания. Освен това 82 процента посочват, че по-широкият набор от платежни възможности е довел до увеличение на оборота им.

Проучването сочи още, че картите остават предпочитан метод на плащане за 76 процента от българските търговци, следвани от плащанията в брой, които посочват 71 процента. Сигурността е водещ фактор при избора на платежен метод — 51 процента от търговците я определят като най-важното съображение.

Потребителите също поставят картите на челно място по удобство. 62 процента ги смятат за удобен начин на плащане, а 52 процента ги определят като най-добрия платежен метод във физическите магазини.

По данни от проучването 74 процента от българските потребители определят картите като платежния метод, на който имат най-голямо доверие, а 83 процента заявяват, че се чувстват спокойни, когато плащат с карта, благодарение на функциите ѝ за сигурност и защита. Седем от всеки десет потребители се чувстват сигурни при онлайн плащания и вярват, че биха получили обратно средствата си в случай на измама с карта. При пътуване в чужбина 78 процента имат по-голямо доверие в картите в сравнение с други начини на плащане.

Потребителите посочват и практически ползи отвъд самия момент на плащане — 72 процента смятат, че картите улесняват връщането на стоки и подаването на рекламации, а 62 процента оценяват възможността да следят и контролират разходите си. Резултатите показват и нарастващи очаквания за по-широк достъп до дигитални плащания, като 57 процента от анкетираните подкрепят по-широкото им приемане, отбелязват от „Виза“.