Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев подчерта, че банките трябва да разполагат с достатъчен капацитет за поемане на загуби и адекватна капитализация, за да бъде защитен банковият сектор на ЕС от финансови шокове. По време на работния обяд с министрите в Дъблин, Ирландия, бе обсъдена конкурентоспособността на банковия сектор, като България изрази подкрепа за опростяването на надзорното и регулаторното отчитане. Въпреки това общата регулаторна тежест остава структурно предизвикателство, поради което българската страна насърчава усилията за поддържане на пропорционална и последователна регулаторна рамка.

На заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) беше обсъдено бъдещето на финансовите иновации в Европа. В срещата участва и заместник-министърът на финансите Методи Методиев. Министър Донев подчерта, че за България е от съществено значение научният и изчислителният капацитет да бъде по-широко достъпен за администрациите и предприятията. Той също така изрази удовлетворение от проведената кратка среща с Кристалина Георгиева, управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ), която участва в работната сесия на Съвета.

Влиянието на изкуствения интелект върху икономиките и обществото в Европа бе централна тема, разгледана чрез презентация на Кристалина Георгиева. Според доклад на МВФ, изготвен за срещата на ЕКОФИН, технологията може да доведе до повишаване на производителността с около 1 процент в рамките на пет години. Въпреки това, цитиран от медиите, Фондът предупреждава за сериозни рискове, които включват претоварване на електроенергийните мрежи, нарастваща зависимост от чуждестранни технологии и задълбочаване на неравенството. Това последното може да се случи, ако ползите и разходите от изкуствения интелект се разпределят неравномерно между държавите, регионите и работниците, освен ако правителствата не стимулират икономическата интеграция.

Членовете на Еврогрупата анализираха и проблемите пред растежа и конкурентоспособността в рамките на валутния съюз. Тъй като населението застарява, заетостта вече няма да бъде основен двигател на растежа, както беше през последното десетилетие, което прави производителността единствения устойчив фактор за развитие в еврозоната. Европа навлиза в този период с сериозни предимства: единен пазар от 450 милиона души, високообразовани кадри, значителни спестявания и световно признати научни изследвания. Предизвикателството пред съюза е тези активи да бъдат трансформирани в иновации, по-висока конкурентоспособност и по-бърз растеж на производителността.

В рамките на международните контакти на вицепремиера беше проведена среща с Матиас Корман, генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Донев потвърди, че присъединяването на България към ОИСР остава стратегически приоритет и го увери, че правителството работи в тясно партньорство с Организацията за успешно завършване на оставащите прегледи в нейните комитети. По време на разговора Корман отчете, че България вече е в края на техническата фаза от процеса на присъединяване.

Решенията на Съвета на ЕС относно банковия сектор и технологичните иновации ще определят икономическата стабилност и условията за развитие на бизнеса в Бургаска област.

Двустранните разговори на министъра включваха и среща с президентката на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Одил Рено-Басо. Пред нея Гълъб Донев представи приоритетите на управленската си програма и усилията за запазване на финансовата устойчивост и стабилизиране на публичните финанси в средносрочен план. Обсъдени бяха и възможностите за по-нататъшно сътрудничество, като се спомена и потенциалът за използване на публично-частни партньорства.