Разплащанията, които доскоро се смятаха за технически и административен въпрос, днес са със стратегическо значение за Европейския съюз, заяви Астрид Кузин, директор „Хоризонтални политики“ в главна дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ на Европейската комисия. Тя се обърна дистанционно към участниците в целодневната конференция DiGi Pay 2026, която се проведе в Интер Експо Център в София.

Сутринта Кузин представи стъпките на Комисията срещу разпокъсването на пазара на разплащанията в ЕС. Целта е европейска платежна система, която да е свързана и конкурентоспособна. Основата е Стратегията за плащанията на дребно от 2020 г., която насърчава иновациите, съвместимостта между системите, конкуренцията и общоевропейските решения за цифрови плащания.

Комисията гледа на разплащанията като на критична инфраструктура, защото без свързани и работещи плащания не може да има единен европейски капиталов пазар, обясни Кузин. ЕС още разчита на външни доставчици, особено при плащанията с карти. Според нея суверенитетът не означава изолиране, а Европа да може сама да разработва и поддържа конкурентоспособни и нови решения по свои правила и според стопанските си интереси.

Мигновените преводи могат да станат новата норма в ЕС. За това те трябва да се изградят върху ефективна система за уреждане на плащанията, единни стандарти и свързаност между системите, и да могат да се разширяват в целия европейски пазар, смята Кузин. Днес гражданите и бизнесът разполагат с невиждан набор от начини за плащане, включително със стейбълкойни, които са цифрови активи, обвързани с една или с кошница от световни валути.

В средносрочен план към тях ще се добави цифровото евро, което ще емитира Европейската централна банка. То ще допълва парите в наличност и ще съществува заедно с частните платежни решения. Като европейски ценности, които цифровото евро трябва да отразява, Кузин посочи защитата на личните данни, удобството и финансовото приобщаване. „Цифровото евро има за цел да запази свободата на избор“, каза тя. Регулаторите трябва непрестанно да модернизират рамката.

В готвения законодателен пакет са третата директива за платежните услуги (PSD3) и Регламентът за платежни услуги. С тях правилата се обновяват, а пазарът на разплащанията в ЕС се отваря допълнително. Очаква се да бъдат приети до края на 2026 г. и да влязат в сила през първото полугодие на 2027 г.

Освен към доставчиците на платежни услуги, задълженията ще се отнасят и до услугите за междуличностна комуникация, хостинг услугите и големите онлайн платформи. Регламентът предвижда платформа за борба с измамите под покровителството на Комисията, в която ще участват национални надзорни органи и частни участници. Кузин определи мерките срещу измамите като въпрос от първостепенно значение. Според нея рамката трябва да е в баланс: да насърчава иновациите, без да компрометира сигурността, и да намали измамите, без да задушава конкуренцията.

Отделен въпрос са плащанията от агенти с изкуствен интелект. Ползите от автоматизацията са безспорни, но не е решено как се прилагат правилата, при какви условия агентът може да разпореди превод и чия е отговорността. Според Кузин от Комисията следят „много изкъсо“ тези въпроси.