Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна задълбочено проучване на договорните отношения между онлайн платформите и търговците, които ги ползват. Решението беше взето след приемането на междинен секторен анализ на пазара на електронна търговия с потребителски стоки и услуги в България.

В част от проверените договори комисията откри така наречените „клаузи за ценова равнопоставеност“: те изискват от търговците да предлагат на съответната платформа най-ниски цени и условия във всеки друг канал за продажба. Открити са и клаузи, с които търговците се задължават да отказват поръчки извън платформата и да ги пренасочват към нея.

Според КЗК такива ограничения не водят автоматично до нарушение на правилата на конкуренцията. Преценката зависи от конкретния пазар, позицията на платформата, наличието на алтернативни канали за продажба и икономическите ползи за страните. Комисията посочва, че клаузите за ценова равнопоставеност могат да ограничат конкуренцията, да затруднят по-малките търговци и да лишат потребителите от по-изгодни предложения. Забраната да се приемат поръчки извън платформата пък засяга свободата на търговците да ползват други канали, както и конкуренцията между самите онлайн посредници.

Анализът на комисията обхваща най-често купуваните онлайн стоки и услуги. Сред тях са дрехи, обувки и аксесоари, мебели и стоки за дома, спортни стоки, козметика и здравни продукти. Проверени са още билетите за културни и други събития, както и услугите за настаняване. Комисията проучи как работи пазарът и какви пречки спират нови участници да навлязат в него. Разгледани са и рискови практики — използване на потребителски данни и алгоритми за определяне на цени и реклама, предимство за собствените продукти на платформите. Проверени са и ограниченията при продажбите и нелоялните търговски условия.

Според КЗК електронната търговия по принцип влияе положително на конкуренцията, защото улеснява навлизането на нови участници, разширява достъпа на бизнеса до потребители и прави сравнението на цени по-прозрачно. С разрастването на онлайн продажбите расте и ролята на платформите като посредници, а мрежовите ефекти, размерът на потребителската база и финансовите и технологичните ресурси могат да увеличат пазарната сила на отделни оператори, посочва комисията.

Задълбоченото проучване ще следи и влиянието на електронната търговия върху засегнатите сектори, свързани с различни групи стоки и услуги, и начина на доставката им. КЗК ще преценява дали конкретни договорни практики ограничават конкуренцията и дали съответстват на българските и европейските правила.

Комисията препоръча на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и на Националната агенция за приходите (НАП) да вземат мерки за по-ефективен контрол и по-голяма прозрачност при електронната търговия, както и да засилят координацията помежду си чрез обмен на информация и съдействие при проверки и разследвания. Двете институции трябва да информират КЗК за конкретните мерки, които планират, и за сроковете за изпълнението им. Потребителите, според комисията, трябва да имат лесен достъп до информация за търговеца, начините за контакт с него, общите условия и реда за разрешаване на спорове.

Българската Е-комерс Асоциация (БЕА) обяви осмото издание на доклада „ПАСПОРТ 2025 на е-комерс индустрията в България“. По нейни данни общият обем на онлайн продажбите на продукти и услуги в страната за 2025 г. се очаква да надхвърли 2,69 милиарда евро, което е ръст от около 15% спрямо 2024 година.