Десетгодишният план на ЕСО за развитие на електропреносната мрежа получи днес критики на обществено обсъждане в КЕВР, от „Електроразпределение юг“ (ЕР Юг) и от членове на комисията. Според тях в документа за периода 2026–2035 г. пак липсва внимание към вътрешната преносна мрежа и към връзките ѝ с разпределителните мрежи.

ЕР Юг предупреди, че без развитие на мрежата присъединяването вече се затруднява в района на Пловдив и в други индустриални региони. Щерю Радев, представител на дружеството, обясни, че новите инвестиции се събират на едни и същи места, търсенето на присъединявания и на нови мощности расте, а капацитетът не стига. Доскоро трудностите засягаха основно новите производствени мощности, а напоследък все по-често засягат и нови обекти за потребление.

„Подходът на ЕСО да разглежда развитието на мрежата като сбор от отделни процедури по присъединяване според нас не е устойчиво“, каза Радев.

По думите му обектите от списъка на ЕР Юг са в плана само формално и без оценка, а преносната и електроразпределителната мрежа трябва да се развиват цялостно и координирано. До ЕСО вече са внесени подробно становище и списък с обекти.

Председателят на КЕВР Пламен Младеновски и членът на комисията Благой Голубарев заявиха, че планът е изготвен професионално от гледна точка на преноса. Критиката на ЕР Юг обаче споделиха и двамата, заедно с Таско Ерменков, също член на КЕВР. От комисията призоваха ЕСО и електроразпределителните дружества към по-резултатен диалог помежду им.

Други участници възразиха, че самото ЕР Юг няма официален план за развитие на разпределителната мрежа, макар да е длъжно да изготвя такъв. Според тях това е основанието исканията на дружеството да не получават нужната тежест в плана. Същата критика се повтаря от предходни години.

„Електроразпределителни мрежи Запад“ подкрепи плана. Кристина Коцева, представителка на дружеството, каза, че ЕСО е включило предложените от тях обекти.

Мария Кръстева, оперативен директор на Българската ветроенергийна асоциация, посочи, че заложените до 2035 г. 747 мегавата вятърни мощности не достигат до националните цели за над 2000 мегавата наземни вятърни мощности плюс офшорни. Тя поиска от ЕСО повече прозрачност и своевременна информация за предстоящи реконструкции в мрежата.

Иван Стоянов, заместник-директор „Централно диспечерско управление“ в ЕСО, заяви, че планът отговаря на законодателството и следва Националния интегриран план „Енергетика и климат“. По думите му в документа са разработени сценарии за производството и генерацията, за развитието на мрежата и за трудностите при изпълнение на задълженията за присъединяване, особено през последните две години при системите за съхранение. Те подпомагат работата на системата, но остават въпроси, на които трябва да се отговори в кратки срокове.

„В момента сме на едно от първите места като оператор в континентална Европа по системи за съхранение“, каза Стоянов.

КЕВР ще приеме плана окончателно на закрито заседание на 11 ноември тази година.