Държавният бюджет трябва да работи за по-балансиран растеж, реши Икономическият и социален съвет (ИСС) на пленарна сесия, съобщиха от пресцентъра му. Документът е озаглавен „Европейски семестър 2026: предизвикателства и приоритети пред България“. На същото заседание съветът одобри и анализ за социално-икономическото въздействие на младежките политики.

Според консултативния орган бюджетът трябва да стъпва на потребление, което може да се поддържа дълго време, на по-голяма роля на инвестициите и износа и на производство с по-висока добавена стойност.

ИСС заявява сериозна загриженост заради влошената бюджетна позиция. Съветът приема, че фискална корекция е нужна навреме, но набляга, че решаващо е как е построена самата консолидационна програма. Срокът за коригиране на прекомерния дефицит е 2029 г. Според съвета това трябва да стане с трайни структурни мерки и проверка дали разходите дават резултат. Не бива да се посяга на инвестициите с доказан принос за растежа.

Подобряването на бюджетното салдо не бива да спъва растежа чрез съкращаване на капиталовите разходи, на парите за образование и научни изследвания или на превенцията в здравеопазването, смятат от съвета.

„Положителният растеж, високата заетост и ниската безработица са благоприятна основа, но не отстраняват ограниченията пред догонващото развитие“, пише в становището. Сред тези ограничения ИСС изброява ниската производителност, малкото частни инвестиции и иновации, демографското свиване, липсата на умения и големите разлики между регионите.

„Необходимият баланс между приходни и разходни мерки следва да се определя въз основа на оценка на икономическото, социалното и разпределителното им въздействие“, посочва още съветът.

Специфичните препоръки към България трябва да бъдат отразени в Средносрочния фискално-структурен план, в бюджетното планиране, в структурните реформи и в следващия годишен доклад за напредъка, настоява ИСС. Съветът препоръчва малък брой приоритетни мерки, чиито резултати могат да се измерят и да се следят чрез механизмите за наблюдение и отчитане, които вече съществуват.

Анализът за младите обхваща управлението и финансирането на младежката политика, какво постигат мерките за заетост сред младите и как те да бъдат включени по-добре. За основен проблем съветът определя това, че данни не се събират системно и резултатите не се проследяват. В страната над 100 000 млади хора нито учат, нито работят, нито се обучават, а младежките центрове, организациите и младежките работници могат да се използват по-пълноценно за включване на уязвими групи, смята ИСС.

Във вторник съветът е домакин на форум за по-висока ефективност на социалната подкрепа. Той е част от възложената от Министерския съвет задача за обществен дебат по рисковете при кодифицирането на законодателството в социалната подкрепа и по отражението му върху адекватността на социалните плащания.