Семействата в бедност трудно стигат до алтернативно отопление, защото често нямат уреден жилищен статус или не могат да докажат собственост, обясниха експерти на конференция в София.

Форумът беше посветен на чистия въздух в столицата във връзка с енергийната бедност. Обсъждаше се как програмите за чисто отопление да стигнат до най-уязвимите домакинства.

Представиха анализ на проекта „Намаляване на замърсяване за бедни общности в София – етап на застъпничество“. Той е на фондация „Тръст за социална алтернатива“, подкрепя го глобалната инициатива Breath Cities, а целта му е по-чист въздух в столичния квартал „Факултета“.

Според анализа голяма част от пречките пред мерките за отопление не произлизат от енергийното законодателство, а от жилищния статус на хората. Специалистите определят енергийната бедност в България като проблем и на жилището, не само на доходите. Анализът посочва и че липсва актуална жилищна стратегия, а тя е съществена за чистото отопление.

Даниела Михайлова, ръководител на правната програма към сдружение „Инициатива за равни възможности“, смята, че отделните системи не са свързани помежду си. По думите ѝ енергийната, социалната и жилищната политика, както и общините, действат всяка за себе си.

През 2024 г. 30,3% от българите са били в риск от бедност или социално изключване. Това е най-високият дял в ЕС, следват Румъния с 27,9% и Гърция с 26,9%.

Анализаторите посочват, че у нас климатичните решения имат пряка социална цена. Всяко поскъпване на енергията или горивата засяга голяма част от хората, които и без това живеят близо до или под прага на материална сигурност.

Сесилия Вака Джоунс, изпълнителен директор на Breath Cities, каза, че е искала да разбере дали жителите на „Факултета“ виждат ползите от алтернативните източници за отопление и знаят как те могат да подобрят живота им.

Джена О'Кийф, председател на УС на фондация „Тръст за социална алтернатива“, смята, че за смяната на печките на твърдо гориво и за по-добрия живот на хората е нужен пълноценен и интегриран подход. „Всяко дете трябва да има топъл и чист дом“, каза тя.

В изводите на проекта специалистите пишат, че климатичният преход ще бъде социално устойчив само ако държавата приеме енергийната бедност не като второстепенен социален проблем, а като структурен риск за прилагането на самата климатична политика. Успехът на политиките не бива да се мери само с броя подменени отоплителни устройства и постигнати енергийни спестявания.