В Националния пресклуб на БТА във Варна днес представиха октомврийския брой на списание ЛИК. Той е за 100 години от първото издание на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ и е със заглавие „100 години Варненско лято на музикалната сцена“.

Там БТА показа и новата си рубрика „Празнувай България“ (#ПразнувайБългария).

Втората тема в броя е 120-годишнината на Регионалния исторически музей (РИМ) във Варна.

Сред гостите бяха заместник генералният директор на БТА Евгения Друмева, главният редактор на ЛИК доц. Георги Лозанов и отговорният редактор Яница Христова. Във Варна присъстваха още заместник-кметът на града София Колева, арт директорът на фестивала проф. Марио Хосен и директорът на РИМ Игор Лазаренко.

Чрез видеовръзка се включиха гости от пресклубовете на БТА в страната и от чужбина. Събеседници имаше от Благоевград, Бургас, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Гоце Делчев, Добрич, Казанлък, Кърджали и Кюстендил. Включиха се и Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Петрич, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Самоков, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, Стара Загора, Троян, Търговище и Хасково.

Рубриката дава повече информация за фестивали и празници в България и е насочена към туристите, както и към хората, които искат да се насладят на музикални и танцови изпълнения. Има карта със събития по области и общини, а материалите са с текст, снимки и видео на български и английски език. Според Евгения Друмева, която представи рубриката, тя ще помага на хората през свободен уикенд да се ориентират къде да отидат според интересите си.

От Бургас се включи Мария Вълчева, директор на Общинско предприятие „Летен театър, фестивали и концерти“. Градът е бил домакин на над 10 фестивала, десетки изложби и филмови форуми само през лятото на 2026 г., а голяма част от тях общината е подпомогнала финансово, организационно или логистично.

Според Вълчева политиката на общината се основава на три направления: многообразие, устойчивост и презареждане. Целта е Бургас да се утвърди като фестивален град през цялата година. Общината иска не просто повече събития, а траен културен календар, който привлича разнообразна публика.

Доц. Лозанов каза, че Варна е фестивален град и че „Варненско лято“ отдавна влияе на българската културна идентичност в национален план. Според него такива събития възпитават собствена публика, защото класическата музика изисква просвещение, за да се усети дълбочината ѝ, а фестивалите създават йерархии на ценностите, които помагат на публиките да оформят критерии.

Заместник-кметът София Колева определи фестивала като сърцето на културния живот на Варна. По думите ѝ той не е само историческа ценност, а създава съвременния облик на града. Изкуството прави хората по-добри и ги насочва към по-възвишени цели, а фестивалът дава тази възможност, добави тя.

За Яница Христова „Варненско лято“ превръща града от курорт в преживяване за сетивата. Според нея октомврийският брой е особено тържествен, защото обединява юбилеите на фестивала и на музея, двата стълба на културния живот.

Проф. Марио Хосен напомни, че европейската цивилизация през последните 500 години е основана на класическата традиция. Според него сме длъжни да приобщаваме младите към световното цивилизационно наследство. Главното послание на 100-годишния фестивал е да свърже класическата традиция с младите, които ще определят облика на българската нация в следващите десетилетия.

Директорът на музея Игор Лазаренко разказа, че музеят във Варна е започнал като малка експозиция в таванско помещение на Девическата гимназия, където е и сега. Според него музеят показва културно наследство от мезолита до XIX век и работи четири сезона, но главно през лятото го посещават туристи от всички континенти. Сградният фонд позволява да се покаже богато наследство, добави той.

Васил Димитров, председател на Българската фестивална асоциация, обясни, че много нови фестивали в България са възникнали през последните 15–20 години. Асоциацията представлява артистичните фестивали в музиката, киното, театъра и танца и подкрепя тези, които допринасят за развитието на културата. Според него българските фестивали имат голям потенциал, но им трябват адекватно и съразмерно финансиране и по-предвидима подкрепа от държавата.

От Троян се включиха кметът и заместник-кметът Вероника Тодорова. Представянето съвпада с празника на града Петковден. Общината подкрепя фестивалите организационно, логистично и финансово, а тази година проектите, подадени за финансиране по културния календар, са с 30% повече спрямо предходната година. Според кмета фестивалите в Троянско съчетават уважение към местните традиции с нови инициативи и носят икономически ползи за бизнеса.

Димитрина Дренска, председател на сдружение „Ключ“ в Ловеч, разказа за Националния хоров фестивал „Панайот и Любомир Пипкови“, чийто основен организатор е сдружението. Третото му издание е от 23 до 25 октомври. Според нея целта на подобни събития е да популяризират българската песен и да съхраняват българското.

Димитър Чолев, директор на дирекция „Образование и култура“ в общинската администрация на Петрич, напомни за фестивала „Някога… когато хлябът имаше душа“. Петото му издание е на 18 октомври в село Генерал Тодоров. Фестивалът представя български традиции и събира участници от различни краища на страната. Заявили са участие около 45 читалища и институции, а се очакват над 500 участници. Според Чолев фестивалите и културните инициативи в общината допринасят за съхраняване на традициите, популяризиране на местното културно-историческо наследство и привличане на посетители.

Маестро Димитър Косев, главен диригент на Русенската опера и отскоро артистичен директор на фестивала „Мартенски музикални дни“, обясни, че русенските фестивали „Сцена под звездите“ и „Мартенски музикални дни“ имат различни, но допълващи се функции. Първият прави културата по-достъпна и видима в градската среда. Вторият утвърждава Русе като международен център на класическата музика.

От Плевен говориха Анелия Дечева, началник на отдел „Култура и туризъм“ в общината, и Катя Божикова, секретар на Народно читалище „ЛИК“.

Чрез кореспонденти на БТА се включиха и събеседници от Одеса и Тараклия. Надежда Чернева, директор и художествен ръководител на Одеския градски музикален театър „О. Салик“, каза, че Фестивалът на българската култура в Одеса е част от общоградския проект „Мултикултурни седмици“. Според нея българската култура е широко представена в града с концерти и фестивали. Има и празници за Деня на българската просвета и на славянската писменост, за Деня на бесарабските българи и за Деня на града.

Анна Войтович, директор на Дома за детско творчество в Тараклийския район, смята, че участието във фестивали в България е нова стъпка в творческото развитие на децата. Според нея те така усещат причастност към многовековната българска история и култура. Домът навършва 80 години тази година, а в студиите му по вокал, хореография, театрално и декоративно-приложно изкуство, дизайн и компютърни технологии учат 350 деца.