Българското председателство на Дунавската стратегия поиска от Европейската комисия да съобрази бъдещите си политики и инициативи с проблемите на региона заради ниските нива на реката, сушите и другите хидроложки кризи. Искането е отправено чрез изявление на самата стратегия, съобщиха от пресцентъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

В документа се настоява настоящите и бъдещите европейски програми, инвестиции и финансови инструменти да помогнат на засегнатите държави и региони да станат по-устойчиви на подобни кризи.

Изявлението напомня какво значи реката за Европа — тя е основен транспортен и икономически коридор и свързва над 110 милиона души в 14 държави. Ниските ѝ нива обаче удрят не само корабоплаването. Засегнати са транспортът и свързаността между регионите, енергийните доставки, туризмът, наличието и качеството на повърхностните и подземните води, екосистемите и биоразнообразието. Пострадват и почвите в уязвимите райони, икономическите дейности, критичната инфраструктура, а с това — и цялата устойчивост на общностите покрай Дунав.

Документът предлага и конкретни стъпки. Приоритетните области на стратегията са поканени да участват в по-широка макрорегионална оценка на последиците от ниските нива и повтарящите се периоди на суша. Целта е да се очертаят общите уязвимости на региона, какви дългосрочни мерки са нужни, какви инвестиции трябват и къде има възможност за общи проекти. Тази работа ще протече заедно с Европейската комисия, Дунавската комисия, Международната комисия за опазване на река Дунав и други заинтересовани структури. Целта е стратегията да заработи като инструмент. Той ще свързва трансграничните проблеми на региона с политиките и финансирането на ЕС.

България председателства Стратегията на ЕС за Дунавския регион през 2026 година чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От министерството посочват, че инициативата за общ отговор на ниските нива на реката продължава по-раншните усилия на българското председателство. Целта е трансграничните проблеми на региона да получат по-силен европейски отговор. Нуждите на държавите, регионите и хората по поречието трябва да са по-добре застъпени в политиките и инструментите на ЕС.

По инициатива на българското председателство на Дунавската стратегия за първи път се обединиха посланията на четирите макрорегионални стратегии на ЕС. Те са за Балтийско море, за Дунавския регион, за Адриатическо-Йонийския регион и за Алпийския регион. Посланията засягат бъдещето на макрорегионалното сътрудничество и следващия европейски бюджет. Изготвени бяха и конкретни насоки как приоритетите на Дунавската стратегия да се обвържат по-добре с бъдещите европейски политики, програми и възможности за финансиране. Целта, обясняват от МРРБ, е сътрудничеството между държавите да носи повече реални решения и инвестиции точно там, където отделните страни не могат да се справят сами.

Петнадесет години след създаването си Дунавската стратегия обединява девет държави — членки на ЕС, и още пет, които са в процес на присъединяване. От министерството я определят като важен инструмент за общи решения на проблеми, които не спират пред националните граници.

През втората половина на септември Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ в Русе съобщи, че хидроложката обстановка в българския участък на реката остава усложнена заради ниското ниво на водата. Спадът продължава вече месеци.