Отделно плащане за маслодайната роза ще търси България в новата Обща селскостопанска политика след 2027 г., съобщи Министерството на земеделието и храните. Искането е за нов член в Регламента за ОСП с отделна интервенция „Специално плащане за културата маслодайна роза“, която да се финансира от бюджета на политиката.

Българските позиции представи земеделският министър Пламен Абровски на заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел. Участниците в него получиха от него по мускалче с българско розово масло.

„Зад аромата на българското розово масло стоят вековна традиция, уникално българско производство и трудът на поколения розопроизводители“, каза Абровски в изказването си на заседанието. Той допълни, че неповторимостта на българската роза прави неповторим и Европейския съюз.

„Отчитайки нарастващите икономически, геополитически и климатични предизвикателства, продължаваме да смятаме, че ОСП трябва да остане силна и стабилно финансирана политика“, заяви министърът.

България подкрепя и документ на Румъния, с който се иска преходната национална помощ да продължи. Зад него застават още Кипър, Унгария, Полша и Словакия.

За дегресивното плащане на площ страната ни настоява намаленията и таванът на плащанията да се прилагат доброволно, а праговете да ги определя всяка държава членка според структурата на стопанствата си. Министърът поиска в регламента да бъде записана и възможността да се приспадат разходите за заплати и осигуровки по селскостопанската дейност, така както позволяват и сегашните правила, доброволно и по национално решение.

Абровски заяви, че бъдещата ОСП трябва да дава пари за напояване и за големи хидромелиоративни проекти, включително колективни и териториални системи. Той настоя механизмите да станат по-гъвкави, за да могат извънредни мерки да се програмират бързо при неблагоприятни климатични и други събития.

Гарантирана подкрепа министърът поиска и за Системата за знания и иновации в селското стопанство (АКИС), така че съветническите услуги, иновационните мрежи и работата по нови решения да не се прекъсват. Сред основните въпроси за страната ни той открои осигуряването на подходящ преходен период и на ясни правила, за да не спират директните плащания след 2027 г.

България, Гърция, Румъния и Кипър ще искат промени и в европейското законодателство за болестите по дребните преживни животни. Четирите страни настояват за европейско обезщетение за щетите от ограничителните мерки при ликвидирането на тези болести. За тях Абровски говори по-рано същия ден и пред български журналисти в Брюксел.