В зала „Проф. Марин Дринов“ днес се проведе тържествено събрание по повод 157 години от основаването на БАН. Голямата награда за наука на академията за 2026 г. в областта на обществените и хуманитарните науки отиде при акад. Васил Николов.

Наградата му връчи председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева. В словото си тя припомни историята на Българското книжовно дружество (БКД) и преобразуването му в БАН. Процедурата по избора на носителя разясни акад. Иван Гранитски.

По оценка на Гранитски акад. проф. д-р Николов е международно известен учен по късна праистория на Балканите. Професионалният му път като археолог праисторик надхвърля четири десетилетия. Бил е директор на Националния археологически институт с музей на БАН и заместник-председател на академията.

Методиката за проучване на праисторически селища и селищни могили е развита от него въз основа на богатия му теренен опит. Неолитните и халколитните светилища са нов тип праисторически обекти на Балканите, които той е разпознал и проучил. С екипа си е открил и проучил най-ранния в Европа праисторически солодобивен градски център Провадия солницата, както и свързаните с богатството му най-ранни каменни крепости на континента.

БКД е създадено през 1869 г. в Браила от български възрожденци. Според Славчева тогава науката, образованието и културата са били неразделна част от стремежа на българския народ към духовно и национално самоутвърждаване. Задачата на дружеството е била да развива българския език, книжнината, историята и науката. То е трябвало да събира и разпространява знания и да създава интелектуалните основи на бъдещата българска държава. Основателите са искали то да стане Българска академия на науките.

След Освобождението седалището на БКД е преместено в София. По думите на Славчева дружеството постепенно се е утвърдило като национален научен център. През 1911 г. дружеството е преобразувано в БАН. Според нея това е естествено продължение: преход от възрожденския стремеж към просвета и национална идентичност към модерна научна институция. Тя трябва да развива и обединява научното знание в свободна и независима България. Преименуването тя определи като етап в развитието на една от най-старите институции в страната.

Първият закон за БАН е указ № 4 от 27 януари 1912 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 25 от 1 февруари 1912 г. Славчева каза, че законът урежда статута на академията и отношенията й с държавата и утвърждава принципа, че науката се нуждае от свобода и самостоятелност, за да изпълнява обществената си мисия. Историята на БАН е свързана с историята на самата българска наука, добави тя.

Акад. Георги Марков изнесе академично слово на тема „Преобразуването на Българското книжовно дружество в Българска академия на науките през 1911 г.“. Историята на БАН минава през четири епохи: Възраждане, Трето българско царство, Народна република България и Република България. Според акад. Марков единствено с историята на Българската православна църква тя може да бъде сравнена.

Събитието водеше заместник-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов. Присъстваха народни представители, ректори на университети, учени, преподаватели, предишни председатели на БАН и главният секретар на Светия синод Мелнишкият епископ Герасим. В края на събранието студенти от Националната музикална академия поднесоха музикален поздрав.

Мутафов съобщи, че до ръководството на БАН са пристигнали много поздравителни адреси. Има такива от президента Илияна Йотова, от председателя на Народното събрание Михаела Доцова и от премиера Румен Радев. Изпратили са ги и министерства, университети и други институции.