Министерството на труда и социалната политика предлага промени в Закона за защита от дискриминация, които да свият разликата в заплащането на жените и мъжете в България. Законопроектът представи зам.-министърът Надя Клисурска пред парламентарната Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите, която е водеща по него.
Текстовете въвеждат задължителни правила за прозрачност при заплатите, за наблюдение и за прилагане на закона. С тях България приема европейската Директива 2023/970, която се отнася за работодателите, работниците и кандидатите за работа и в държавния, и в частния сектор, включително за хората на служебни правоотношения.
Срокът за въвеждането на директивата беше до 7 юни 2026 г. Ако България не го спази, срещу страната може да се открие процедура за нарушение и да последват финансови санкции, каза Клисурска.
По данни за 2024 г. разликата в заплащането между жените и мъжете у нас е около 12%, при средно 11,1% за Европейския съюз. Според оценка на Европейския парламент от 2025 г. всеки процентен пункт по-малко разлика в заплатите дава ръст на икономиката от около 0,1%.
Клисурска обясни, че в дългосрочен план разликата намалява, но сближаването е бавно и неравномерно. Причините са структурни и нормативни: няма прозрачност при заплащането, работодателите не са задължени да наблюдават и отчитат разликите, а средствата за правна защита са ограничени.
„Неравенството в заплащането е икономически неефективно и социално неприемливо“, заяви зам.-министърът. Според нея то противоречи и на европейските принципи за равно третиране, равни възможности, равно заплащане и равнопоставеност на жените и мъжете. Директивата цели по-добро прилагане на правилото за равно заплащане за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачни правила и по-строг контрол.
Жените са изложени на много по-голям риск от бедност, особено в напреднала възраст, посочи още Клисурска. Причините са по-ниските заплати, по-честите прекъсвания в кариерата и по-слабото им присъствие на висшите и по-добре платените позиции.
Обновена (01.10, 21:14): Комисията по правата на човека прие законопроекта на първо четене с единодушно гласуване. Председателят на Комисията за защита от дискриминация Елка Божова представи становище, според което КЗД принципно подкрепя Директивата, но не подкрепя внесения законопроект, тъй като според нея той ще направи практически невъзможно прилагането на Закона за защита от дискриминация. От КЗД посочиха и че събирането на предвидените данни ще постави проблем с чувствителни лични данни по смисъла на GDPR.