Европейската комисия предава България на Съда на ЕС по две процедури – за правилата на вътрешния пазар на електроенергия и за превозните средства, наети без шофьор за превоз на товари, съобщиха от Комисията днес. Брюксел отчете движение по общо шест наказателни процедури срещу страната.
По първото дело ЕК смята, че България не е пренесла в закона европейските норми, които защитават потребителите и дават на всички възможност да участват активно в пазара на електроенергия. Срокът беше 31 декември 2020 г. София получи официално уведомително писмо през февруари 2021 г., а мотивирано становище — през април 2023 г. Комисията прегледа българските отговори и смята, че изискванията още не са изпълнени.
Сред пропуските ЕК изброява достъпа на трети страни до мрежата, разрешенията за нови производствени мощности, правото на потребителите на съвместни схеми за смяна на доставчик и гъвкавостта в разпределителните мрежи. Комисията вижда слабости и в задачите на преносния оператор по цифровизацията, управлението на данни и спомагателните услуги извън контрола на честотата. Същото се отнася за правомощията и задълженията на националния регулатор при проследяването на инвестициите в производство и съхранение, собственото производство на ток и одобряването на методиките за спомагателните услуги.
Второто дело е за минималните изисквания към превозните средства, наети без шофьори, за превоз на товари, които трябва да намалят разходите и да дадат повече гъвкавост на автомобилните превозвачи. Срокът за въвеждане изтече на 6 август 2023 г., а България е приела само една разпоредба. Усилията на българските власти са недостатъчни, смята Комисията.
Отделна процедура върви заради Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който изисква физическите и юридическите лица да са пребивавали или установени в България над 5 години, за да купят земя. Правилата са от 2014 г. Брюксел иска проблемът да бъде отстранен още от 2016 г. Според ЕК петгодишният праг несъразмерно ограничава свободното движение на капитали и правото на свободно установяване, а въпросът остава открит въпреки обсъжданията с България.
С решение от 18 януари 2024 г. Съдът на ЕС прие, че правото на Съюза за свободното движение на капитали не допуска национален закон, който изисква над 5 години пребиваване в държава от ЕС, за да се купи земеделска земя. Сега страната има два месеца да приведе закона в съответствие, иначе ЕК може да се обърне към Европейския съд.
По правилата за цифровите услуги Комисията изпраща допълнително официално уведомително писмо. Държавите трябва да определят координатори за цифровите услуги, тоест национални органи, които прилагат правилата в своята юрисдикция. България е приела закон, с който оправомощава един орган, но не е определила Комисията за защита на личните данни и Съвета за електронни медии.
Брюксел смята, че санкционните правомощия се прилагат неправилно. Законът не винаги спазва максималните граници на глобите и не гарантира действащи, съразмерни и възпиращи санкции. Проблем е и различното третиране на физически и юридически лица. Още през май 2025 г. ЕК изрази опасения, че България не спазва изцяло правилата за цифровите услуги. Сега страната има два месеца за отговор.
Заедно с Чехия, Испания, Кипър, Люксембург, Полша и Румъния България е в процедура и за отпадъците от електрическо и електронно оборудване. Новите правила искат повече повторна употреба, преработка и оползотворяване, а разходите за управление на отпадъците от фотоволтаични панели се поемат от производителите, включително за панелите, пуснати на пазара преди промените. Срокът за въвеждане беше 9 октомври миналата година, писмата тръгнаха през ноември, а сега седемте държави имат два месеца да отговорят, преди ЕК да ги изправи пред съда.
Комисията изпраща мотивирано становище и за непълното въвеждане на правилата за договорите за потребителски кредити до 16 държави, сред които е и България. Срокът беше 20 ноември миналата година, производствата започнаха през януари, а при липса на отговор в двумесечния срок Брюксел може да поиска от съда глоби.