Университетски преподаватели и учени възразиха срещу намерението в училище да има по един учебник по история и цивилизации, по български език и литература и по география и икономика. Позицията им беше представена днес на пресконференция в Националния пресклуб на БТА.
Те поискаха от министър-председателя Румен Радев да преразгледа плановете си за единствен учебник по история. Реакцията е на изказването на Радев от 15 септември тази година за намерение да се въведе един учебник по трите предмета.
Пресконференцията организира Историческият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Взеха думата акад. проф. д-р Иван Илчев, проф. д-р Веселин Янчев и доц. д-р Светослав Живков от факултета. Говориха още деканът му проф. д-р Мира Маркова и деканът на Факултета по славянски филологии проф. д-р Амелия Личева. Към тях се присъединиха проф. д-р Милко Палангурски от Института за исторически изследвания на БАН и писателят Захари Карабашлиев.
Всичко започна с отворени писма на Историческия факултет, на Факултета по славянски филологии и на Геолого-географския факултет на СУ. После се включиха преподаватели и учени от други университети и от БАН. Проф. Личева прочете писмото на славянските филолози, което е подкрепено от други преподаватели и писатели. Проф. Маркова прочете писмото срещу един учебник по география и икономика от декана на Геолого-географския факултет проф. д-р Климент Найденов и други преподаватели.
Акад. Илчев предупреди, че „въвеждането на един-единствен учебник ще е първата стъпка към диктатурата“.
Проф. Палангурски, който изрази позицията на историците от БАН, каза, че „налагането на един учебник означава политическа цензура и учителят става безгласна буква“. Той смята, че се посяга на предметите, които формират гражданско мислене.
Според проф. Маркова в повечето европейски страни стандарт е образователният плурализъм: свободен пазар, на който учителите избират между одобрени учебници на различни издатели. Единен учебник по история има най-вече в страни с недемократични системи като Куба, Северна Корея, Иран и Беларус, посочи тя. Наличието на повече от един учебник по „История и цивилизации“ не е сред причините за проблемите в образованието, смята Маркова.
На пресконференцията бяха изброени и примери. Във Франция водещите издателства на учебници са шест, в Испания големите са четири. В Италия няма централизирано одобряване на помагалата, а на пазара водят около пет-шест издателски групи. В Полша винаги има поне три-четири одобрени учебника.
Според проф. Личева идеята за един учебник могат да защитават само хора, които искат да върнат диктатурата и идеологията в образованието. Тя смята, че един учебник по литература силно ограничава правото да се израсне като гражданин и налага остаряла доктрина на единомислие, на забранена и позволена литература, на клиширани модели и интерпретации. Според нея преминаването към него връща системата към ограничаващ режим, характерен за недемократичните общества. Факултетът й говори от няколко години за промяна в преподаването на литература в училище. В писмото на славянските филолози пише още, че един учебник отнема доверието към учителя, защото учителите познават учениците си, нивото им и потребностите им.
Проф. Янчев каза, че целта е учениците да получат типизирана представа за България и света.
Карабашлиев напомни, че идеята не е българско изобретение. В Русия от 2023 г. има един държавен учебник по история, от 2027 г. ще има един по руски език и литература, а до 2028 г. и по география. В Китай от 2019 г. учебниците по китайски език, история и политическо възпитание са единни, а във Виетнам от тази учебна година има един учебник по всички предмети. По думите на писателя Гърция е имала един учебник по съответните дисциплини до тази година и сега се връща към повече, а опитът там е завършил с провал.
Карабашлиев пише книги с историческа тематика, баща е на деца в училищна възраст и е главен редактор в издателство, което не издава учебници. Според него всяка реформа трябва да отговаря на два въпроса: какво налага реформата сега и какви данни има, че тя ще реши конкретни образователни нужди.
Доц. Живков обясни, че учебниците могат да са два-три, пет или десет, но в един клас се учи по един. Всички се правят по единна учебна програма със задължителни теми във всеки учебник.
По български език и литература действат две програми, обединени в един предмет, и по всяка от тях се правят отделни учебници.