Министерството на образованието трябва да поеме самостоятелните детски ясли, настоя на брифинг зам.-кметът на Столичната община Десислава Желязкова.
Една структура трябва да отговаря за яслите, смята тя, и да прилага готовия, но неприет от години стандарт за ранно детско развитие.
Желязкова иска още да се прецизират текстовете в Закона за предучилищното и училищното образование, за да се четат еднозначно и смяната на министър да не променя положението. През годините от различни министри са получавани много различни тълкувания, а самата нужда от тълкуване показва, че текстовете трябва да са по-точни, каза тя.
Промени в закона, в наредбите към него и в Закона за здравето Столичната община е предлагала многократно. Повече от две години ги е изпращала до министрите на образованието и науката, на здравеопазването и до председателите на комисии. Част от предложенията вече присъстват в законопроект, приет на първо четене с подкрепата на почти всички политически сили, и това радва Желязкова.
Законопроектът включва и допълващите услуги като детски центрове, кооперативи и бебешки групи, които са предизвикали дискусии. Общините искат възможност да водят регистър къде са те, колко са и колко деца има в тях.
Според Желязкова общините не искат допълващите услуги да бъдат законово признати и да се доближават до структурата на яслите и градините. Това са различен вид услуги, които родителите избират поради липса на места или по собствено желание. Регистърът ще покаже кое от двете е причината, а ако е липсата на места в общинските заведения, отговорността е изцяло на общината.
Според тълкуване на здравния министър на едно детско заведение стига една сестра, а становището на министерството е, че повече от една не може да има.
В градините без сестри с децата работят педагози, а заплатите им идват от бюджета за образование на съответното заведение. Желязкова го нарече временно решение, което е много трудно дори за големите градини, защото стандартите за издръжка са увеличени с до 5%, а това не стига.
Всеки специалист трябва да се заеме със задачите, за които има най-добра подготовка, поясни тя. Логопедите работят с невербални деца и при проблеми с говора. Педагозите помагат на децата да се развиват чрез игра и занимания. Сестрите следят здравословното състояние, сигнализират при отклонения от нормата и реагират в спешни ситуации. Това не означава, че досега в яслите не е имало възпитание и работа с децата, подчерта Желязкова.
Най-голямата грижа на зам.-кмета е нито една ясла, градина или училище да не остава без медицинско лице, а в момента немалко са без такова. Проблемът е национален и огромен, каза тя.
Столичната община и районните кметове още чакат отговор кой и как ще назначава медицинските лица. Питат и откъде ще идват парите за заплатите им, от бюджета на здравеопазването или на образованието.
От години се говори за недостиг на сестри, а те могат да бъдат преразпределени по правилния начин, напомни зам.-кметът по направление „Социални дейности и здравеопазване“ Надежда Бачева. Нужда има и в общинските лечебни заведения. Недостигът изисква системно и дългосрочно решение, смята тя.
Столичната община работи за по-добри условия на сестрите, обясни Бачева. „От началото на мандата заплатите им са повишени с 35%“, каза тя. От тази година сестрите получават и 2% върху заплатата за прослужено време, за първи път от десет години.
Общината отпуска и стипендии за бъдещи медицински сестри, но засега те са малко на брой, посочи Бачева. Столичната община се стреми да надгражда и разширява подкрепата.
Споразуменията с Факултета по обществено здраве, подписани в началото на годината, предвиждат медицински сестри да се обучават в Пета градска болница.