Външното оценяване след 10. клас се променя от тази година. Промяната след 7. клас се отлага с една година. Това обяви министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев на заседание на Комисията по образованието и науката.
Той отговори на актуален въпрос на Фатима Йълдъс от ДПС. Тя искаше да знае какви са мястото и ролята на формиращото и на обобщаващото оценяване в образователния процес и трябва ли системата да се променя, в това число при текущите изпитвания и изпитите.
Според Йълдъс ролята на обобщаващото оценяване расте, и то с все по-чести тестове, а формиращото оценяване е по-слабо застъпено. Резултатите от националното външно оценяване в 4. и 7. клас влизат в балообразуването при прием в профилирани гимназии и паралелки, припомни тя.
Промяната в оценяването ще е свързана основно с новите програми, които сега се изготвят, защото системата трябва да се пренастрои, обясни Вълчев. „Образователната система е настроена така, че стимулира такъв тип оценяване, което поражда ненормално разрастване, като явление, на частни уроци“, каза министърът. Според него базисното обучение трябва да дава на учениците достатъчно знания, за да продължат в следващата степен.
Намерението за промяна на външното оценяване след 7. клас, обявено миналата година, предизвика вълнения сред родители, ученици и преподаватели. След срещи с родители, народни представители и учители е решено да се даде още една година. Отсрочката е, за да са родителите и учениците по-спокойни, тъй като този етап има голямо значение за развитието им, обясни министърът.
За 10. клас промените бяха обявени предварително, а според Вълчев са създадени условия учениците, учителите и родителите да се запознаят с новия формат на изпита. Изпитът в 10. клас мери ниво и няма толкова голямо значение за продължаване на образованието, но показва посоката на промените, смята той.
Промените трябва да се съчетават с подготовка на родителите и учениците, иначе в обществото се създава излишно напрежение, каза министърът. Бърза промяна на изпитването без подготвени промени в програмите и ново учебно съдържание означава според него пренастройване на изпитването без пренастройване на системата.
Вълчев подчерта и значението на устното изпитване. Ученикът трябва да показва как аргументира и изразява мисълта си, как подрежда аргументите, как намира и защитава тези и как оспорва постулати. В учебното съдържание, добави министърът, няма нищо вечно, защото науката се развива и новостите трябва да се отразяват постоянно.