Управителят на Българската народна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Димитър Радев заяви, че следващата стъпка на Европейската централна банка по отношение на лихвите не е предопределена и не трябва да се очаква автоматично ни ново покачване, нито пауза. Той изложи позицията си по време на видеоконференция в платформата за брифинги и дискусии между водещи централни банкери и финансови експерти „Ем Ен Ай Кънект“ (MNI Connect), съобщиха от пресцентъра на БНБ.
„Септемврийското решение не предопределя следващото. Нито ново повишение, нито пауза следва да се приемат като изходен сценарий. И двете зависят от данните“, каза Радев.
На 10 септември ЕЦБ вдигна трите си основни лихвени процента с по 25 базисни пункта. Радев определи стъпката като премерен отговор на променените перспективи за инфлацията, но подчерта, че работата на централната банка не е приключила и предварителна траектория за лихвите няма.
Търпението остава важно, но бдителността трябва да тежи малко повече отсега нататък, каза управителят на БНБ. Според него това не означава, че банката автоматично ще затяга политиката си, а че трябва да е готова да реагира, ако данните покажат по-траен инфлационен натиск.
Кога банката ще чака и кога ще действа
Радев очерта условията, при които ЕЦБ би могла просто да изчака:
- поскъпването на енергията да отслабне;
- по-широкият натиск върху цените да остане ограничен;
- вече взетите решения на банката да се окажат по-силни, отколкото се е очаквало.
Обратно, основанията за нови действия ще се засилят, ако:
- енергийният шок продължи по-дълго;
- цените тръгнат нагоре при повече стоки и услуги;
- очакванията за инфлация продължат да растат;
- ефектът от политиката на ЕЦБ върху икономиката се окаже по-слаб от очакваното.
Радев смята, че инфлационните рискове остават насочени нагоре, а тези пред икономическия растеж — предимно надолу. По неговите думи устойчива икономика може да поеме енергийния шок по-леко, но същевременно улеснява фирмите да прехвърлят по-високите си разходи в потребителските цени.
Тази картина съвпада с последния Икономически бюлетин на ЕЦБ. Според него пазарът на труда в еврозоната ще остане стабилен. Безработицата дори ще падне до най-ниското си равнище въпреки енергийния шок. Прогнозите на главния икономист на ЕЦБ Филип Лейн сочат, че икономиката на еврозоната ще продължи да расте, макар несигурността да остава голяма.
Инфлация — над целта поне до 2027-а
Експертите на ЕЦБ очакват средна инфлация от 3% през 2026 г., 2,5% през 2027 г. и 2,1% през 2028 г. Без енергията и храните числата са съответно 2,5%, 2,6% и 2,3%.
Основното очакване е поскъпването на енергията постепенно да отслабва, а по-скъпите кредити да помогнат на инфлацията да се върне към целта от 2%. Радев обаче предупреди, че отклонения от този сценарий са напълно възможни.
Той спомена и анализ на ЕЦБ, според който по-скъпият природен газ на едро сега достига до сметките на потребителите по-бързо от преди. Не е ясно колко ще продължи енергийният шок и как точно ще реагират фирмите и домакинствата на него, каза Радев.
Засега няма признаци инфлацията да се разпространява широко в икономиката. Ръстът на заплатите се забавя, а натискът върху цените на услугите остава сравнително слаб. Пазарните оценки за дългосрочната инфлация са общо взети стабилни.
Различна картина обаче показва проучването на ЕЦБ за очакванията на потребителите. Там числата растат за всички периоди — до 2,9% за следващите три години и до 2,5% за петте години напред. Радев смята, че това още не означава откъсване от целта на банката, но изисква внимателно наблюдение.
Той предупреди за две опасности в двете посоки: ако ЕЦБ изчака твърде дълго, докато вторичните ефекти от поскъпването се проявят напълно, реакцията ѝ може да закъснее. Но ако банката реагира прекалено силно на инфлация, която и без това би отслабнала сама, може ненужно да удари инвестициите и търсенето.
Държавната помощ трябва да е временна
При тежък външен шок държавната подкрепа трябва да е временна и да стига само до най-засегнатите, каза Радев. Мерки, обхващащи твърде много хора и фирми, могат да повишат допълнително търсенето, да забавят приспособяването на икономиката и да ограничат възможностите за реакция при следваща криза.
За България, добави управителят на БНБ, общата парична политика на еврозоната трябва да се допълва от стабилни решения на национално ниво. Страната, по неговите думи, трябва да продължи прехода към растеж, стъпил повече на производителността, инвестициите и дейности с по-висока добавена стойност, като едновременно укрепва публичните финанси и възстановява резервите си за бъдещи кризи.
ЕЦБ ще продължи да решава въпроса с лихвите на всяко заседание поотделно, според постъпващите данни, без да се обвързва предварително с конкретна посока, обобщи Радев.