Комисията по труда, демографската и социалната политика в Народното събрание разглежда на второ четене промени в Кодекса на труда, които въвеждат нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Законопроектът предвижда заплатата да се изчислява въз основа на четири критерия, но конкретната формула и показателите за нея остават извън закона и ще бъдат разписани в наредба на Министерския съвет.
В началото на заседанието заместник-министър на труда и социалната политика Надя Клисурска представи проекта на наредбата и обясни какви статистически данни ще се използват в изчисленията.
Илиана Жекова от ГЕРБ-СДС заяви, че документът, който получават депутатите, трябва да бъде вписан в самия Кодекс на труда, а не да се определя отделно. Анна Бодакова от „Демократична България“ посочи, че народните представители получават информация лъжичка по лъжичка. „Проблематично е, че народните представители получават информация лъжичка по лъжичка“, каза тя.
Асен Василев от „Продължаваме промяната“ настоя текстовете от наредбата да влязат директно в закона. „Това, което пише на тази страница, трябва да го пише в законопроекта, а не общи приказки“, каза той и предложи депутатите да гласуват тези текстове като част от Кодекса на труда. Здравко Марков от „Прогресивна България“ добави, че формулата липсва в законопроекта, но колегите от Министерството на труда и социалната политика са обяснили на депутатите каква точно е тя.
Асен Василев постави и въпрос към проекта на наредба – защо за малката потребителска кошница е предвидено средногодишно изменение на цените, а за заплатите – само годишно. По неговите думи така изчислената минимална заплата ще бъде по-ниска, а работодателите ще могат да твърдят, че са постигнали по-добри условия за себе си.
„Убедена съм, че разлика в числото няма да има“, отговори заместник-министър Надя Клисурска. Тя обясни първия критерий – покупателна способност и издръжка на живот. По него синдикатите и работодателите са се съгласили да следят средногодишното изменение на цените на малката потребителска кошница. Използват се реално публикуваните данни на Националния статистически институт. Василев обаче отбеляза, че последните обявени от НСИ данни за инфлацията са за август. Затова средногодишното изменение може да се смята от август 2026 г. до август 2025 г., а не по календарната 2025 година, както е предложено.
Той попита и защо заплатата за 2027 г. трябва да зависи от показатели отпреди десет години – 2016 или 2017 г. Георги Георгиев от „Възраждане“ повдигна същия проблем за друг показател – защо за изчисляване на производителността на труда се взима десетгодишен период, а не по-кратък, например две-три години.
Клисурска обясни, че десетгодишният период е избран, защото включва и икономически възходи, и спадове, и по този начин отразява по-пълна картина на икономиката.
Левент Апти от ДПС попита как точно ще се определя заплатата, след като формулата дава горна и долна граница. Клисурска отговори, че всяка година ще се водят преговори между синдикатите и работодателите за конкретния размер.
По време на дискусията Красимир Папазов от „Прогресивна България“ отбеляза, че опозицията се задълбочава прекалено в детайлите. „Заместник-министър Клисурска ви отговори, но вие продължавате да търсите под вола теле“, каза той.