Тази нощ в 4:00 ч. стрелките в България се връщат с един час назад, към астрономическото, или зимното, време. Сънят става с час повече, а сутрин се развиделява по-рано.

Европейската комисия поднови обсъждането на отпадането на сезонната смяна на часа. Работата по проучването тръгна през февруари и трябва да приключи до края на 2026 г.

То ще събере допълнителни доказателства за последиците от общото прекратяване на смяната и ще послужи за основа на по-нататъшни обсъждания. Анализът ще сравни последиците за икономиката, обществото и околната среда според това как държавите членки изберат постоянно стандартно време. Ще бъдат разгледани прекратяване в целия ЕС и варианти с частична хармонизация.

За да отпадне смяната, Съветът на ЕС и Европейският парламент трябва да се споразумеят за нужното законодателство. Според Европейския нюзрум, платформа на 23 европейски осведомителни агенции, реформата е в застой от одобрението ѝ в парламента заради съпротива на няколко държави.

По действащата директива, в сила от 2001 г., в ЕС се минава на лятно време в последната неделя на март, а на стандартно, зимно, в последната неделя на октомври. Според Съвета на ЕС смяната на часа напролет и наесен в Европа е по-стара от самия Съюз.

За първи път часът е сменен заради пестенето на енергия по време на Първата световна война, а през 70-те години на миналия век към практиката се върнаха много държави. През 1980 г. ЕС прие директива за координиране на националните практики, за да работи единният пазар без пречки.

През 2018 г. Комисията предложи смяната да отпадне, след допитване с близо 4 млн. души от тогавашния 28-членен блок, който още включваше Великобритания. Участниците се обявиха за премахване. В обществено обсъждане 84% са против смяната на часа, а парламентът одобри реформата през 2019 г.

При консултацията на национално равнище през 2018 г. за край на сезонните промени се обявиха над 95%. В същата консултация 51% са за постоянно лятно време, 38% за зимно, а 7% не са уточнили предпочитание.

Д-р Петя Терзииванова, началник на втора психиатрична клиника в болница „Св. Наум“, обясни пред БТА, че ефектът върху концентрацията, настроението и работоспособността обичайно е преходен и строго индивидуален. Някои хора описват адаптацията с думите „не знам какво ми е, но не ми е добре“, каза тя.

Според нея при недостатъчен сън концентрацията спада, а човекът се разсейва по-лесно и е по-невнимателен във всекидневните си дейности. Възможни са краткотрайни промени в настроението, като раздразнителност, лека потиснатост и тревожност. През първите дни някои хора съобщават за по-ниска мотивация, по-лесна уморяемост и загуба на енергия, но оплакванията обичайно отминават за няколко дни.

Биологичният часовник зависи пряко от дневната светлина и е приспособен към дълъг ден през лятото и кратък през зимата. Затова смяната изисква по-бърза адаптация, обикновено за няколко дни. При лятното време хората стават и лягат с час по-рано, заспиват по-трудно вечер, спят по-кратко и през деня са временно сънливи. Труден е преходът за хората с вечерен хронотип.

При зимното време стават и лягат с час по-късно, събуждат се по-рано и им остава по-малко време за вечерни занимания. По-трудно е за хората със сутрешен хронотип. По-чувствителни към смяната са хората с нарушения в съня, децата и юношите и хората с хронични телесни и психични заболявания.

От гледна точка на хронобиологията постоянното зимно време изглежда по-благоприятно от постоянното лятно, защото сезонните промени в светлината съответстват по-добре на биологичния часовник. Д-р Терзииванова уточни, че доказателствата за дългосрочните здравни последици са ограничени и разнородни, затова заключенията трябва да са предпазливи.