Председателят на Сметната палата Димитър Главчев заяви пред парламентарната Комисия по превенция и противодействие на корупцията, че всичко е свършено. Това е всичко, което зависи от институцията, за да предаде навреме на новата КПК дейностите, активите, документите, масивите и служителите си. Това съобщава пресцентърът на палатата. Сигналите за предполагаем конфликт на интереси, постъпили от февруари 2026 г., са 671.

Изслушването беше за готовността активите и дейностите да преминат към новосформираната КПК. От закритата тогава КПК в Сметната палата са дошли три дирекции: „Превенция на корупцията“, „Конфликт на интереси“ и „Публичен регистър“.

Първо се преценява дали сигналът е допустим за разглеждане. Той се допуска, когато подателят не е анонимен. Освен това в сигнала трябва да има конкретни данни за подателя, за лицето на публична длъжност, срещу което е насочен, и за правомощията, които това лице е упражнило при частен интерес. Производство не се образува, ако сигналът е анонимен или посоченият подател отрича да го е подавал. Същото е, ако лицето не заема публична длъжност. Производство не се образува и когато в сигнала има неотстранени нередности, като липса на конкретни данни за конфликт на интереси по смисъла на закона.

По допустимостта палатата е взела 645 решения. Производство за конфликт на интереси е образувано по 114 сигнала, при 460 основание за производство няма, а по 65 са образувани само проверки за несъвместимост на лица на публична длъжност. Още 118 сигнала палатата е изпратила на други органи по компетентност.

Във втората фаза се събират доказателства, изясняват се фактите, а проверяваното лице има право на защита. Накрая палатата излиза с мотивирано решение дали има конфликт на интереси. Решенията на този етап са 41: конфликт е установен в 5 случая, липсва в 32, несъвместимост не е установена в 14, а в един случай няма данни и за двете правонарушения.

Санкциите при установен конфликт са на обща стойност 21 241 евро: глоби за 15 000 евро и отнемания за 6241 евро. Палатата има 24 дела с процесуално представителство. Върховният административен съд потвърди 7 решения за установен конфликт, а за тях е сезирана Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество за проверки по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.

По влезли в сила съдебни решения в полза на палатата са присъдени 56 557 евро. Лицата са платили 32 154 евро глоби и отнемания, а НАП е събрала принудително 4803 евро.

От февруари палатата е съгласувала 71 законопроекта. В 11 от тях са открити индикации за корупционен риск и са направени бележки и предложения за промени в текстовете. Сред слабостите в законите са празноти, които водят до противоречиво прилагане и тълкуване. Други слабости са недостатъчното съобразяване на директиви на ЕС с националното право и липсата на разграничение между глобите за физически лица и имуществените санкции за юридически лица и еднолични търговци.

Анализирани са и антикорупционните планове за 2026 г. на министерствата и другите разпоредители с бюджет. В тях има 629 мерки и 535 конкретно идентифицирани корупционни риска, а само 25 от мерките не отговарят на изискванията на Националния съвет по антикорупционни политики.

При кампаниите за приемане на декларации Сметната палата е обработила около 16 600 встъпителни, ежегодни и финални декларации. През август са публикувани близо 14 800 ежегодни, над 1400 встъпителни и над 1300 финални декларации, заедно със списъци на неподалите или подалите със закъснение. Проверката на встъпителните и финалните декларации, подадени през 2024 г., е приключила. Тя обхваща над 4000 лица, а за 558 от тях има несъответствие.

Проверката на ежегодните декларации за 2024 г. продължава и обхваща над 18 000 лица. На хората с несъответствия се изпращат уведомления и те имат 14 дни да ги отстранят. За определени случаи са уведомени Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и Националната агенция за приходите.

На 28 януари предишният парламент прие на второ четене промените в Закона за Сметната палата. С тях Комисията за противодействие на корупцията беше закрита, а функциите ѝ преминаха към Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР и към Сметната палата. В края на май парламентът прие на второ четене и Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. По него един член на новата КПК избира Народното събрание, един назначава президентът, а по един избират Върховният касационен съд, Върховният административен съд и Висшият адвокатски съвет.

Съставът на новата КПК трябва да бъде избран в едномесечен срок от влизането на закона в сила.