На площад „Освобождение“ в Ямбол, пред Безистена, се проведе есенно фермерско-занаятчийско изложение с 25 шатри, в които се представиха производители от региона и от съседни области. Това е 65-ото издание на фермерския базар, който се организира в града вече четвърта година, два пъти в месеца.

Организира го Фондация „Ямбол – вкус и традиции“ съвместно с Общината и Ямболската търговско-промишлена палата. В шатрите има сезонни плодове и зеленчуци, мед и пчелни продукти, вина, месни деликатеси, фермерски сирена и млечни продукти, сувенири и занаятчийски изделия.

„Тук присъстват регистрирани производители, а потребителите имат възможност да дегустират голяма част от продуктите“, каза пред БТА Антоанета Събева, председател на Фондация „Ямбол – вкус и традиции“. Целта на базара, обясни тя, е да подпомага производителите, а купувачите да имат достъп до качествени български продукти и изделия.

Интересът към изложението показва, че качествената продукция остава предпочитана, а връзката между производител и потребител има голямо значение, смята Събева. Фондацията се стреми да привлича участници и от други региони, за да подкрепи всички български производители.

Пчелари, овощари и зеленчукопроизводители са недоволни от изкупните цени на едро. Според тях подобни изложения ще бъдат все по-често необходими, защото за качествена продукция, добита с много труд, цените са обидно ниски. Изложенията им помагат да продават продукцията си при трудностите в различните сектори.

Пчеларят Здравко Аврамов, който има ферма в тунджанското село Робово, каза, че годината е много добра и медоносна, но продажбата е проблем. Изкупната цена на меда в началото е между 2,70 и 2,80 евро за килограм, а после пада до 2,50 евро, посочи той. „Това са безобразно ниски цени, прекупвачите просто ни извиват ръцете“, добави пчеларят.

Диана Сивкова и съпругът ѝ Пламен Сивков имат медена ферма в подножието на Манастирските възвишения в Ямболско. Според нея изкупната цена на меда не се променя от седем-осем години, а разходите растат: за гориво за пътуване до пчелина, за храна на пчелите и за лекарства. След въвеждането на еврото хората купуват основно неща от първа необходимост и консумират по-малко мед, добави Сивкова.

Емилия Вълева от село Българин, община Харманли, и съпругът ѝ Антон Козелиев имат овощна градина с круши от 2008 г., а от осем години развиват биопроизводство на 90 декара. Според Вълева то среща трудности, защото цените на биопрепаратите са поскъпнали доста. В бранша ги задържат желанието и любовта към земята, каза тя.