Ограниченията пред дългосрочния растеж на България стават все по-структурни заради слабата производителност на труда и трайно ниските инвестиции, каза старшият икономист на Световната банка Десислава Николова. Тя говори на форума „Бъдещето на парите“, организиран от списание „Мениджър“ в бизнес комплекс „Кепитъл форт“ в София.

Според летните прогнози на Световната банка българската икономика ще расте с 2,6% тази и следващата година, макар Николова да допуска, че оценката вече може да е леко занижена. Миналата година дефицитът по текущата сметка на страната е бил близо 6% от БВП и се очаква да остане на подобно ниво и тази година. Бюджетният дефицит ще стигне 5,3% от БВП, а средногодишната инфлация ще е над 4%, сочат прогнозите на институцията.

Благосъстоянието у нас расте, но България доближава доходите на по-богатите страни в ЕС по-бавно от Румъния. Това отчете Николова, като се измерва с БВП на глава от населението. Нивото на инвестициите в страната е под средното за ЕС, а е по-ниско и от нивото в Северна Македония и Сърбия, посочи тя.

Основният двигател на растежа остава вътрешното търсене, подкрепено от бързия ръст на заплатите, фискалната експанзия и ипотечното кредитиране, отчете икономистът. Това води до сигнали за прегряване: реалният растеж изпреварва потенциалния, а реалните заплати растат бързо. Потреблението се разраства по-бързо от БВП, а фискалната позиция се влошава.

Николова обърна внимание и на инфлацията при услугите, която е над средната за страната и е друг индикатор за прегряване на икономиката. Инфлационният и външният натиск остават високи, добави тя. Заради процедурата по свръхдефицит страната ще трябва да премине през бюджетна консолидация през следващите една до две години, което ще се отрази на растежа.

Николова определи недостига на работна ръка като проблем за целия регион на Европа и Централна Азия, в който Световната банка класифицира България по своята методология. Работниците, които идват у нас, обикновено са от същите страни, но и там недостигът на кадри се задълбочава, което прави перспективата неблагоприятна. Решение на регионалния проблем може да се търси чрез изкуствения интелект и автоматизацията, смята тя.