Над половината жители на столицата казват, че биха приели бежанци и очакват икономическа полза от идването им. Това показват данни от проект на Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Проектът се нарича „Изследване на социалните нагласи към бежанци и търсещи закрила: българският модел“, а негов ръководител е проф. д.с.н. Елка Тодорова от катедра „Икономическа социология“ в УНСС.

Проучването проследява нагласите в три момента – преди пристигането на бежанците, след пристигането им и към тези, които искат да останат.

Зад високия дял стоят преди всичко висшистите, жителите на големите населени места и хората с по-високи доходи. Това обясни гл. ас. д-р Мария Брестничка от катедра „Икономическа социология“, член на научния колектив по проекта. Според нея нагласите са двойствени и трудно може да се каже каква част от хората изпитват страх.

Брестничка смята, че България е в период на промяна. Има опасения към бежанците и търсещите закрила, голяма част от които идват от ясни дезинформационни вълни в медиите, които изграждат образа на „страшния бежанец“, но наред с това съществува и готовност за приемане. Тя допълни, че трябва да се гледа целият процес: кои са хората, които идват, какви възможности, способности и образование имат, както и какво правят институциите.

Огромната част от хората не са имали пряк контакт с бежанец и градят нагласите си по това, което четат и гледат, показва проучването. При среща с конкретни хора и техните истории нагласите се променят, каза Брестничка.

Проф. Тодорова посочи, че Фонд „Научни изследвания“ е приел темата за важна и полезна за страната и я е финансирал, което е дало възможност на екипа да стигне до хората от практиката.

Конференцията „Бежанци и търсещи закрила в България“ беше организирана от Националната мрежа за децата, Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и УНСС. Сред участниците имаше представители на институции, на академичната общност и на международни организации, както и над 20 граждански организации, които работят пряко с бежанци и търсещи закрила.

Ако бежанците се включат напълно на пазара на труда, българската икономика може да расте с още 600 млн. евро, показва проучването „Неизползваният потенциал от икономическата интеграция на бежанците в България“ на Върховния комисариат на ООН за бежанците и агенция ЕСТАТ.