Международният валутен фонд (МВФ) предупреди, че при ръст на доходностите по държавните облигации по-уязвими са държавите с големи фискални дисбаланси, макар пазарите засега да работят нормално.

Атанасиос Вамвакидис, заместник-директор на департамента по паричните и капиталовите пазари във фонда, представи в Банкок, Тайланд, октомврийския доклад за глобалната финансова стабилност. „Пазарът функционира добре. Има ликвидност“, каза той.

Според Вамвакидис ръстът на доходностите съчетава поскъпване на енергията, устойчива инфлация и все по-високи премии за срочност. Това е допълнителната доходност, която инвеститорите изискват за дългосрочните облигации вместо за краткосрочните. Тя покрива несигурността за бъдещите лихви, инфлацията и стойността на облигациите.

От 27 февруари до 30 септември 2026 г. доходностите по 10-годишните облигации се повишиха. Ръстът се дължи както на промени в очакваните краткосрочни лихви, така и на по-високите премии за срочност. Според доклада в развитите икономики водещи са очакванията за по-високи краткосрочни лихви заради инфлацията и по-строгата политика, а в развиващите се пазари водещи са премиите за срочност.

Доходностите започнаха да растат след пандемията, когато пазарите отчетоха края на ниската инфлация, нулевите или отрицателните лихви и количествените улеснения от централните банки. Допълнителен натиск през 2026 г. идва от енергийните сътресения заради конфликта в Близкия изток, устойчивата инфлация и очакванията за по-строга парична политика. В отделни икономики ръстът се подхранва и от растеж, по-силен от очакваното. В редица страни доходността по дълговите книжа достигна многогодишни рекорди.

МВФ отчита, че премиите за срочност са в горната част на историческите диапазони, най-вече при облигациите на развитите икономики. Като причини фондът посочва опасенията от продължителни бюджетни дефицити, високия държавен дълг и очакваното по-голямо предлагане на държавни облигации.

Вамвакидис обясни, че част от резките движения на лихвите идват от промени в позициите на инвеститорите и от задействането на механизми, които ограничават загубите. Според него равнищата и колебанията на лихвите се връщат към характерните за десетилетията преди световната финансова криза. Фискалните дисбаланси не са първоначалният фактор, каза той, но има положителна връзка между промяната в доходностите и дисбалансите.

Сред рисковете, които фондът посочва, са ново поскъпване на енергията, корекция в сектора на изкуствения интелект и киберзаплахи.

Според МВФ ново поскъпване на енергията може да ускори инфлацията и да наложи затягане на паричната политика. Инвеститори, по-чувствителни към цените, могат да продават дългосрочни облигации, а това ще вдигне премиите за срочност. Правителствата, които наскоро са скъсили сроковете на дълга си, ще са изправени пред по-високи рискове при рефинансиране, което ще увеличи дълговата тежест и премиите.

При по-силни колебания пазарната ликвидност може да се влоши. Пазарът на облигации зависи от дилърите, които посредничат при сделките, а ограниченията по балансите им могат да ги принудят да търгуват по-малко. Съчетанието на двата фактора може да доведе до рязко увеличение на доходностите.

Хедж фондовете са намалили част от позициите, свързани с разликата между цените на държавните облигации и фючърсите върху тях, без видим натиск върху репо пазарите. Остава голям ливъридж, който крие риск от рязко разплитане на тези позиции.

Според Вамвакидис технологичният сектор е сред основните двигатели на икономическата устойчивост, но силната зависимост от него създава уязвимости. Ако печалбите са по-слаби от очакваното или инвестициите не донесат очакваната възвръщаемост, корекцията на оценките може да затегне финансовите условия и да засегне по-широко икономиката.

МВФ анализира 14 публично обявени сделки в сектора на изкуствения интелект. В тях има около 300 млрд. долара инвестиции в капитал, 650 млрд. долара дългово финансиране и ангажименти за бъдещи приходи от 1,4 трилиона долара.

Допълнителен риск според Вамвакидис са взаимосвързаните схеми, в които инвестициите са обвързани с ангажименти за бъдещи приходи. По-широки последици от корекция могат да има и заради нарасналата международна експозиция към американски активи, свързани с изкуствения интелект. Все по-големите емисии дълг на компании от сектора пък могат да се конкурират с държавните облигации за търсенето от инвеститорите.

Фондът призова държавите да поставят публичния си дълг на устойчива траектория и да подобрят структурата на пазарите на облигации. Според него централните банки трябва да запазят независимостта си, да изпълняват мандатите си и ясно да комуникират решенията си. Така ще се стабилизират инфлационните очаквания и ще намалее рискът от резки движения на доходностите.

МВФ определя киберзаплахите като все по-голям системен риск за финансовата система. Кайо Ферейра, заместник-ръководител на отдел в същия департамент, обясни, че дигитализацията увеличава възможностите за атаки. Зависимостта от ограничен брой софтуерни продукти и доставчици на облачни услуги може да засили последиците от пробив, а киберпрестъпниците имат по-широк достъп до инструменти, включително изкуствен интелект.

Развиващите се пазари са по-слабо подготвени заради по-ограничените ресурси за превенция, каза Ферейра. Според него са нужни повече специалисти по киберсигурност, укрепване на капацитета на надзорните органи и по-добра координация при кризи.