Проектът за Закон за публично-частното партньорство в сегашния си вид няма да доведе до реални проекти, заявиха от Камарата на строителите в България в становище, публикувано на сайта на организацията. Според КСБ текстът създава „рамка, която прави публично-частното партньорство законово възможно и практически неприложимо“.

Камарата подкрепя идеята за отделен закон за ПЧП и определя тази си позиция като принципна и последователна. Общественото обсъждане на проекта започна в началото на септември.

През 2017 г. предишният закон за ПЧП отпадна по силата на § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите. От КСБ смятат, че оттогава в страната липсва хоризонтална рамка и че това е сред причините за изоставането от Гърция. Между 2019 и 2023 г. в България са изпълнени ПЧП проекти за 880 млн. евро, докато в Гърция стойността им е 2,31 млрд. евро.

Вносителите на проекта посочват два проблема. Първо, частните инвеститори проявяват слаб интерес, защото липсва цялостна рамка, която да урежда ПЧП като самостоятелен начин за проекти от обществен интерес. Второ, липсват институции с достатъчно хора, които да координират, да помагат с методика и да отговарят за подготовката, оценката, възлагането и управлението на такива договори. В мотивите им се посочва, че до 2025 г. у нас на практика не са започнали нови ПЧП проекти.

Законът е писан през контрола върху публичния разход, а не през това как проектът става изпълним и финансируем, посочват от Камарата. Около една трета от текста е за одобрения, санкции и ограничения. С едно изречение отпада частната инициатива, дължимото обезщетение при прекратяване остава под размера на дълга, а споровете не могат да се решават извън съда, смятат от КСБ. Срокът на договора е до 35 години, без начин за индексация.

Проектът въвежда трети правен режим, което според КСБ се чете от текста и не е въпрос на тълкуване. Създават се свой ред за избор на частен партньор и свой апарат: Междуведомствен съвет от 11 министри, който решава по кой закон се възлага, и Специализирано звено. В становището се посочва, че липсва ясна граница кога се прилага Законът за концесиите, кога ЗОП и кога новият закон.

Приложното поле е обвързано с преноса на оперативен риск, а именно той разграничава концесията според чл. 5 от Директива 2014/23/ЕС и чл. 31 от Закона за концесиите. Така договор, който по същество е концесия, излиза от концесионния режим, а старият закон беше отменен именно за да няма дублиращ и противоречащ режим спрямо директивата.

Камарата обръща внимание, че за строителя в проекта не е предвидено нищо: няма изискване за строителна правоспособност, не е уредено и качеството „възложител“ по ЗУТ. Неясен е характерът на договора, административен по АПК или частноправен. Според становището партньорството е сведено до финансова сделка, вместо да бъде разгледано като строителен, експлоатационен или производствен процес.

Камарата е публикувала и конкретните си бележки и предложения по текста.