Вицепремиерът Иво Христов смята, че в България няма социална база за събития като във Франция, където сега има протести и вандализъм. Каза го в сутрешния блок на БНТ.

В България се говори един език, обясни той, и няма големи капсулирани гета, нито предградия, където се ползват няколко езика и живеят хора без български. Социални проблеми има. С дрогата положението не е като във Франция, но Христов не го омаловажава. Вицепремиерът допусна, че искри от френските събития ще стигнат и до България. Според него финансите ни са по-стабилни от френските, а вълната вандализъм ще удари застрахователите в цяла Европа, особено във Франция, и ще задълбочи дефицита.

Проектът на бюджета за следващата година разчита на данък свръхпечалба за банките и на по-висока събираемост, обясни Христов. Той намира данъка за „съвършено логичен“. Според него през последната година банките имат огромни свръхпечалби, а в криза правят „главоломни печалби“, което е добре за ликвидността и евтините кредити.

Заплатите в бюджетната сфера ще се увеличат с 5%, а тези на учителите със 7,5%. Пенсиите също ще нараснат, но с колко, не е посочено. Управляващите залагат на производителност, икономика, индустрия и високи технологии.

Рамката за дефицит е 3%. Христов не е привърженик на строгите рамки, но ще опитат да се вместят в нея, каза той, а почти никъде в Европа не са в тези рамки. Ресурсите се разпределят справедливо, смята вицепремиерът, и ако сметката излиза, значи са намерени верните баланси. Корекции в проекта са възможни в парламента.

Външната политика трябва да е реалистична, каза Христов за войната, която Русия започна срещу Украйна през февруари 2022 г.: България е винаги против войната и никога за ескалация. Според него страната е и против доставки на оръжие за Украйна, която се защитава от нахлуването, и против продължаването на „касапниците и кръвопролитието“.

„Ние сме против това България да бъде влечена в чужди геополитически сблъсъци“, заяви той, като нарече така войната, в която Русия нападна Украйна, а Украйна се защитава.

Френските коментатори и политическият елит говорят за делегитимиране на властта след протестите. Според Христов това означава, че данъкоплатецът там вече няма да отделя „десетки милиарди“ за Украйна. Подобно развитие той очаква и в други държави, например в Германия. Добави, че основният застъпник на Украйна в Западна Европа е президентът Еманюел Макрон.

Краят на войната, която Русия започна срещу Украйна, по всяка вероятност няма да е благоприятен за Европа, каза вицепремиерът. Според него най-добре е тя да бъде прекратена възможно най-бързо, защото удължаването е все по-неблагоприятно. Член 4 и член 5 от Вашингтонския договор плашат всички страни в НАТО, смята Христов, защото задействането им е стъпка към ескалация и към война.

Мораториумът в Черно море означава спиране на всякакви враждебни военни действия, обясни той, но това няма да стане отведнъж. Дори руските атаки срещу кораби и украинските удари в отбрана срещу нахлуването да спрат, в морето има неограничено количество мини, които ще се разчистват през следващите години. Има и екологични проблеми от потънали кораби, а високият застрахователен риск възпира превозвачите.

За атаките срещу кораби в българската изключителна икономическа зона предстои разследване. Христов е на мнение, че трябва да се изчака резултатът от него, защото коментарът на човек без политическа отговорност се различава от официалната позиция.

Бъдещето на ЕС в сегашния му вид е под въпрос, смята вицепремиерът. Никой не иска връщане към визите, а отварянето на границите и общите платежни средства са плод на многогодишно усилие, каза той. Въпреки това „Европа може да избяга от нас“. България трябва да разглежда и сценарии без сегашното европейско финансиране, както и такива с неконтролирана миграция заради нестабилността в Близкия изток.