Как изкуственият интелект (ИИ) променя пазара на труда, обсъдиха участници в петата годишна научна конференция на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) към КНСБ. Говориха за опита на Китай, за възможностите на ЕС да създава трайни работни места, които включват всички, и за това как да се приспособят социалните политики. Обсъдиха и положението в ЕС и САЩ.

Доц. д-р Любослав Костов от ИССИО, който преподава и в УНСС, каза, че при тази индустриална революция след внедряването на технологиите делът на добавената стойност при капитала расте, а при труда намалява. „Ставаме свидетели на обръщане на класическите икономически зависимости, които се преподават в университетите“, заяви той.

Според Костов ИИ сменя мерната единица на цивилизацията. Важното вече не е колко енергия се произвежда, а колко изчисления в секунда се правят с един ват.

В САЩ 5% от генерираното електричество отива за центрове за данни, във Вирджиния са 25%, а в Ирландия 20%. Според Костов такъв голям дял създава локална „сингулярност“ на ресурсите и тежка геополитическа зависимост от енергийните мрежи. Той смята още, че развитието няма да спре, дори всички правителства да приемат ограничителни регулации, защото ИИ дава огромно конкурентно предимство, икономическо, военно и артистично.

Пламен Димитров, президент на КНСБ, определи като притеснителен опита по света пазарът на труда да мине към саморегулация. Според него дигиталните технологии се развиват различно в отделните държави. Темата още не се обсъжда в България, но страната трябва да следи тенденцията.

Калина Дренска от фондация „Фридрих Еберт България“ каза, че има тревога от влиянието на ИИ и че науката може да помогне то да се овладее и процесите да се разберат. „Не мога да си представя как много власт може да се остави на някого и да му се нареди да контролира сам себе си“, добави тя.

Проф. д-р Венелин Бошнаков, главен секретар на УНСС, обясни, че сега текат много промени, но на пазара на труда още дълго ще има нужда от хора. Според него дигитализацията ще засегне всички работещи, дори на по-ниските нива.

Доц. д-р Теодора Пенева представи доклад за роботизацията в Китай. Страната е най-големият потребител на индустриални роботи от 2013 г., най-вече в автомобилостроенето. Първи се автоматизират конвейерът, заваряването, боядисването и товаренето. Операторите минават към надзор на линии, а според Пенева расте работата по поддръжка и програмиране на роботи.

Най-силен спад на заплатите в Китай има при средноквалифицираните работници. Според доклада заради роботизацията работниците сменят работата си по-често, а според данните фирмите с по-висока роботизация имат повече дела за съкращения, премествания и заплати.

Димитров каза, че ефектите от ИИ на пазара на труда тепърва ще се анализират и оценяват.