Парламентът одобри на второ четене изменения в Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), предложени от Министерския съвет. С тях право да упражняват такава дейност ще имат повече хора.

Отпада изискването трудовият договор да е „основен“, така че в кръга влизат и хора, които искат да работят допълнително. Сред лицата, които трябва да отговарят на изискванията за охранителна дейност, вече са и управителите на търговски дружества, и юридическите лица.

Различен ще е и броят на служителите на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР в Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност. Той ще следва броя на упълномощените представители на сдруженията на лицата, които се занимават с тази дейност.

Досега договор за „лична охрана“ можеше да възложи само физическо лице, управител или собственик на дружеството. След промяната възложител може да бъде и „юридическо лице“. Вносителят обяснява това в мотивите. Така се уреждат случаите, когато фирма осигурява лична охрана на управител, собственик, служител или друго служебно лице, срещу което има реална заплаха, а самият той няма средства да плати охраната.

За издаването на удостоверения ще се плаща държавна такса, чийто размер е по тарифа. Според мотивите тя трябва да изравни положението на търговците, регистрирани в България, с това на регистрираните в друга държава членка на ЕС, в държава по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Швейцария.

Депутатите отхвърлиха предложението на Анна Бодакова от „Демократична България“ (ДБ) да не се допускат до охранителна дейност осъдени за сексуални посегателства, включително срещу непълнолетни, дори когато са реабилитирани. „Смятам, че по този начин законът ще защити повече българските граждани и деца“, каза в дебата Божидар Божанов от ДБ.