Няма работещ раков регистър, а националният антираков план не се изпълнява. Това заявиха онколози в София преди откриването на 17-ата национална онкологична конференция МОРЕ 2026. Новият регистър е готов и отговаря на европейските норми, но още не е пуснат в работа.
Без регистър няма точни данни за цялата страна и не могат да се правят адекватни политики за превенция, обясниха лекарите. Това, което се въвежда в Националната здравноинформационна система, не стига за изготвянето на такива решения.
Задачата на Българския национален хъб на Мисията срещу рака, който е неправителствено движение, е да организира изпълнението на европейския и на националния антираков план. Хъбът още не е институционализиран и затова не е започнал работа. „Имаме мълчание от страна на институциите в рамките на 204 дни по отношение на тяхното включване в Българския национален хъб“, каза маг.-фарм. Ивайло Петров, координатор на процесите по учредяване на хъба, който е и член на управителния съвет на Съвместната онкологична национална мрежа. Отговори се чакат от МОН, здравното министерство, Министерството на иновациите и дигиталната трансформация и МТСП. В други европейски държави 17 подобни хъба са в процес на институционализиране. Според Петров подценяването на онкологичната тема е крайно неморално.
Българската онкология е „конус с глинени нозе“, каза доц. Димитър Калев, председател на организационния комитет на МОРЕ 2026 и вицепрезидент на мрежата. Според него заболеваемостта от рак на черния дроб в Европа расте стремглаво, болестта е сред водещите причини за смърт в света, а у нас превенция и скрининг не са организирани. Трите стълба на Мисията срещу рака на Европейската комисия, а именно превенция, скрининг и грамотност, според него липсват в България.
Ракът на черния дроб се среща при около 7% на 100 хиляди души, а от 15 до 17% от болните живеят пет години след началото на заболяването. Най-често болестта поразява хора с цироза, хепатит Б и С и алкохолна зависимост, обясни доц. Александър Кацаров от Клиниката по гастроентерология на ВМА. Той настоя парите да отиват в профилактика, вместо многократно по-голям ресурс да се харчи за лечение.
Трансплантацията е утвърден метод и е напълно достъпна у нас. Проблемът е друг — откриването на донори в България е на най-ниското ниво в Европа. Това каза проф. Ивелин Такоров, ръководител на Първа клиника по коремна хирургия във ВМА. Според него това е институционален въпрос, който по-добрата организация може да реши.
Около 10% от онкологичните болести са с генетична предразположеност, съобщи доц. Драга Тончева, медицински генетик и член на БАН. Според нея у нас има и таргетни терапии, и генетични лаборатории. Пътят на пациента обаче е прекъснат и фрагментиран. Освен това 25-те евро, които здравната каса плаща за новата процедура за онкологични пациенти, са крайно недостатъчни. Тя добави, че генетичните изследвания трябва да бъдат придружаваща диагностика при онкологичните заболявания, а при родственици с генетична предразположеност може да се прави ранна профилактика.
Проф. Мария Димитрова от катедра „Организация и икономика на фармацията“ на Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София обясни, че целта на хъба е повече информираност за превенция и ранна профилактика. Ранното откриване и ранният достъп до терапия са инвестиция, а не разход, защото хората са най-ценният капитал на държавата, смята тя.
Конференцията започва по-късно днес, продължава до 4 октомври и е организирана от Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ). На нея български онколози, лъчетерапевти и фармаколози ще говорят за нерезектабилния авансирал хепатоцелуларен карцином и ще представят национално ръководство за лечение на рак на черния дроб, първото в онкологията с отделна глава за фармакоикономика.